ДОБРИТЕ ИСТОРИИ: Да правиш маджун - хилядолетна традиция от Великотърновско

Във великотърновското село Стрелец имат мисия - да запазят традициите и най-вече производството на маджун.

"Мисията ми е да възродим старите традиции, за да можем да го предадем и на идните поколения. Защото много от традициите и обичаите вече ги няма", това разказва Марияна Сергева.

Тя отдава времето и уменията си, за да предаде едно древно знание на младите от селото, а именно как се прави маджун.

"Много от хората нямат представа какво е маджун и си мислят, че е маджун за прозорци. Винаги се налага да обясняваме какво е маджун, защото при нас е маджун, на други места е петмез", обяснява Марияна.

Маджунът се произвежда от растение, известно с наименованието захарна метла. Спасявал е хората от селото в трудни времена.

"Засаждането на захарна метла в село Стрелец датира от XVIII век, това е бил естественият подсладител. През 90-те години, всеки знае по кое време беше това, тогава имаше дефицит на много неща и на захар. Моите родители бяха засадили нива със захарна метла, тогава видях какво представлява и опитах какво е маджун, тогава използвахме доста, аз съм си подслаждала кафето с него, защото захарта беше дефицитна. На много малко места в България вече се засажда захарна метла, семената на захарната метла са много скъпи, варират от 50 лв./кг нагоре. Много малко хора се занимават с това, защото е трудоемко и избягват. Всичко е на ръка - от засаждане до изваряване, няма механизирано освен изцеждането на захарен сироп".

Голямото предизвикателство днес е как да се запази това древно знание. За щастие доброволци има.

А вече шеста година се организира и празник на захарната метла, който се радва на все по-голям интерес.

"Чувала съм много - губиш си времето, но за мен не е губене на време, просто страст, щастие да върша това. На мен си ми е в кръвта, потомствен градинар съм, от прадядо ми, той е бил от тези, които са градинарствали в Унгария. Трябва да се продължава с тези мероприятия, за да може сегашните поколения да се запознават с такива неща, защото загубят ли се тези празници с тези демонстрации, младите ще загубят интерес", обяснява доброволката Стела Димитрова.

Именно с кулинарни празници във Великотърновско пазят традициите. Правят го не само в село Стрелец, но и на други места.

"Човешкият ресурс в малките населени места почти го няма вече, за това всяко дарение, било под формата на парични средства, било под формата на продукти, труд, е много ценно. Да отделиш от времето си е много по-ценно от това да отделиш от джоба си. Общността припознава всеки свой празник като нещо, с което да похвали населеното си място, да го популяризира, да получи признание отстрани", това разказва организаторът на празниците Анелия Димитрова - читалищен секретар на Народно читалище "Градина" в с. Върбица, Горна Оряховица.

Добрият пример се оказва заразителен. И хората все повече са готови, за да се помни и пази българския дух.