Евладия Славчева е поредното голямо име, което попада в обектива на предаването на БНТ "Зала на славата".
Нейната кариера започва в родния й град Перник, където става шесткратен шампион с Миньор.
"С баскетбол се занимавам от втори клас, като стана съвсем случайно. Треньорката дойде в училище и избра кои да отидем в зала "Кракра". Попитах майка ми какво е баскетбол и защо съм на тренировка. На 14 години тренирах веднъж седмично с жените и през останалото време с девойките. Бях толкова респектирана от жените, че се преструвах, че забравях за тренировката. На 16 години бях на първото европейско първенство за жени", разказа баскетболистката.
Тя е сребърна медалистка от Летните олимпийски игри през 1980 г. в Москва.
"Тази квалификация я заслужихме. Тогава разбрахме, че ще има бойкот на Олимпиадата. Американките поискаха да играят мач с нас. Всички мислеха, че ще ни бият с 30, но ни биха с точка. Това беше една проверка, защото те нямаше да присъстват. Със соцлагера бяхме по-силни. От капиталистическия строй с Италия правехме силни мачове. Испанките не бяха силни, нито холандки и белгийки. Тогава тях не ги отразявахме. Сребърният медал беше като златен, защото беше невъзможно да победим СССР. Усещахме, че сме във форма. Бяхме добър колектив", добави бившата национална състезателка.
Славчева е сребърна медалистка на европейското първенство през 1983 г. в Будапеща и бронзова медалистка на европейското първенство през 1989 г. във Варна.
"На първото европейско отидохме, за да бием. Играехме по ноти. На клубно ниво тренирахме зверски. В националния отбор просто ни поддържаха нивото. Играехме много семпло, но много точно. Във Варна беше много трудно, но отново се справихме. Баскетболът е любов. Ако можех да играя до 60 години, щях да го направя. Само до 42 стигнах, стига толкова", допълни многократната медалистка.
Гледайте целия епизод във видеото.