Четири хиляди българи са играли хазарт, докато уж са били в болница. Данните излязоха по празниците и въпреки че сигналът е твърде силен и тревожен, не успя да събуди нужните реакции. Вероятно, защото не изненадаха никого.
Има твърде много зависими от хазарта, а фиктивните хоспитализации дори стават с наше съгласие.
Александър Попов: Всеки от нас има близки, ходил е в болница, ясно му е за какво става въпрос. Масово приемат те по документи, а после ти казват "ела след три дена", ясни са ни тези работи.
д-р Александър Симидчиев: Факт е, че проблем има. Хазартният бизнес определено предизвиква болестни състояния от не малка част от населението.
Контролът на харчовете за здраве е вменен на касата, но инициативата в случая по засичането на данните в болниците и игралните зали е на Националната агенция по приходите.
Такава възможност съществува отдавна, но явно сега са се сетили да я използват.
Александър Попов - Инициативата беше от страна на НАП, тъй като малко известен факт е сред населението, че всъщност изпълнителният директор на НАП участва в надзорния съвет на Здравната каса, така че той има пряк интерес от извършването на контролни дейности по отношение на разходите на Здравната каса.
Ако говорим за отчетените хоспитализации на пациенти засечени и в игралните зали за първата половина на миналата година, те са за 7 милиона лева.
Александър Попов - Решихме, че ще гледаме именно масива за игралните зали, тъй като на първо място социалната уязвимост на лицата, които са вписани в регистъра за зависими лица от хазарт е изключително висока и това е изключително голям проблем. От една страна, това е интересно да се изследва. Първо, дали тези лица в различно състояние продължават да опитват да посещават такъв тип заведения. От друга страна, данните, които получаваме през системата за контрол на регистъра на уязвимите лица, предполагат, че това лице е било налично физически в съответния обект към този момент, което автоматично изключва то да е било в болница.
Или пък не. Данните за някои от хоспитализациите са адски трудни за фалшифициране. Като ражданията например.
д-р Недялко Тотев – За мен беше несериозно всичко това, но в един момент, като ми цъфнаха на проверка колегите от Здравната каса. Две мои пациентки са по същия начин лежали по Нова година, миналата Нова година в стационара и в същото време са били в някои от тук да ги нарека игрални зали. Което ме изуми, защото това е пълен абсурд. И така оттам тръгна да се разплита кошницата, стигнахме до там, че пациентките бяха извикани, всяка една даде обяснение, всяка беше ошашавена, защото едната беше родилка. Казва, абсурд пълен. Аз няма как да изляза и да отида в игрална зала на втория ден след раждането. Другата жена беше с кървене. Тези две пациентки, понеже едната трябваше мъжът й да припознае детето, документацията трябва да се изготви в определен отрязък от време, тя роди на 31 декември и докато да изготвим тези документи трябваше всъщност да задържим картата и тя си беше при старшата, т.е. няма как карта да се озове в нейните ръце, оттам да отиде във въпросната игрална зала и да бъде чекирана, маркирана или да бъдат взети данните оттам. Другата пациентка по същия начин, тя също каза, че си оставила картата, защото ние ги взимаме при чекирането. Тя беше със заплашващ аборт и наистина беше със силно кървене. За мен тук става дума за боравене с лични данни на гражданите на република България.
Случаите в Чирпанската болница припомнят големия скандал преди години, когато имаше голям пробив на данни в Националната агенция по приходите, при който бяха откраднати милиони лични данни.
д-р Александър Симидчиев - Като видите каква е проблемът в НЗОК, какъв е проблемът в НАП и какъв е проблемът в игралните зали, защото знаем, поне аз така смятам, че има доста неясноти от гледна точка на това как те ползват данните и съответно там е най-големият потенциал, тъй като това е много добре развита индустрия в България, там е най-големият потенциал да се получат оправдаване на парични потоци, които не могат да се оправдаят по друг начин.
Пране на пари?
д-р Александър Симидчиев - Нещо такова, да. Точно така. Нямам данни за това, но това е симптом, който може да бъде разгледан от различни гледни точки.
Прането на пари е съвсем пълнокръвна хипотеза. Още повече, ако е свързано с регистирано изплащане на печалби. Дори не е необходимо да са големи, ако са многобройни. Впрочем опитите за кражби на лични данни събуждат безпокойството на пациентска организация, член на Надзорния съвет на касата.
Боряна Ботева - Мисля, че никой не зададе този въпрос. Как се е случил обменът на данни между НАП и НЗОК на тези пациенти, които са били съответно хоспитализирани и посетили игрални зали? Защото според това, което аз знам, няма законов ред нито в закона за Здравното осигуряване, нито в Закона за НАП, нито в наредбата, която е за ЕНЗИС, за обмен на данни, различен от данните, свързани със здравно-осигурителния статус на лицата. Тоест, мен лично ме притеснява този факт като пациент, че пациентски данни биват разменяни между институции, независимо, че се касае за проверки.
На какво основание правите тези засечки?
Александър Попов - Основанието, конкретно за извършване на проверката, е въз основа на инструкция, подписана между НАП и представители на Здравната каса за обмяна на информация точно с цел извършване на контрол на производството. Така че няма от какво да се притесняват пациентските организации.
Защитена ли е тази информация?
Александър Попов - Информацията в НАП е изключително стриктно регламентирана като разпространение и като, така да го кажа, дори регистърът за зависимите лица, аз като началник на дирекцията нямам достъп до него, за да се гарантира невъзможността за изтичане на информация.
Дали разследването, обаче, върви в тази посока, не е ясно. Видима е само заявката за контрол на касата.
адв. Мария Шаркова - Без да бъда пророк, бих могла да кажа, че ще се установят най-различни случаи. Най-вероятно част от тези съвпадения имат някакво логично обяснение. Може да става дума за злоупотреба с лични данни, вероятно или пък да има някакви други проблеми, но естествено една част от тях най-вероятно ще се окаже, че тези пациенти не знаят, че са били хоспитализирани или че те са били хоспитализирани без да имат особена нужда от болнично лечение, с тяхно съгласие и участие, за времето, в което те не са пребивавали в болницата, са се отдали на хазартни дейности.
И тъй като нито от Българската болнична асоциация, нито от Асоциацията на университетските болници поискаха да коментират данните, отказаха и от касата, вървим по познатите случаи.
Болниците също играят с личните данни на пациентите.
адв. Мария Шаркова - Майка случайно беше установила чрез Ензис, че двете деца 12 или 14 пъти бяха лежали в болница с пневмония, докато те са на детска градина и училище. Установи се, че те веднъж са пребивавали в тази болница, след което личните данни на децата са използвани. Болницата беше санкционирана от Комисията за защита на личните данни от Националната здравна осигурителна каса. Имаме такива случаи в нашата кантора. Не бих могла да кажа, че са много, но с въвеждането на Националната здравна информационна система зачестяват, защото пациентите имат достъп до системата, има възможност за сдвояване на мобилното устройство.
Анализът на случаите от настоящата кампания на НАП почти сигурно ще извади и още един, станал вече традиционен начин за фиктивни хоспитализации при това с участието на самите болни.
адв. Мария Шаркова - Всички, предполагам, имаме близки или на нас ни се е случвало, да кажем или да ни кажат, че те влизат в болницата, за да им се направят едни изследвания. Поради обстоятелството, че в извънболничната помощ понякога достъпът е по-труден от този в болницата, което е парадоксално и не би следвало да е така, се оказва, че много често за пациентите е много по-лесно и по-достъпно да отидат в болница, където да им бъдат направени различни изследвания, особено ако се нуждаят от високо специализирани изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс да бъде извършен или някои по-скъпи изследвания. Обикновено на тях им се предлага такава хоспитализация, те на практика не се нуждаят от болнична помощ, но се съгласяват да бъдат хоспитализирани.
Ненужните хоспитализации освен, че са по-скъпи носят и излишен риск за пациентите. Освен че в здравното им досие често се вписват нереалистични диагнози, за да се оправдае престоя, това в последствие може да изиграе лоша шега – дали пред застраховател или пред работодател.
Бюджетът за болниците непрекъснато расте, за сметка на извънболничната помощ, ставаме все по-болни, а опитите да се подобри контрола непрекъснато се провалят.
Последната мярка беше съвсем скорошна.
д-р Александър Симидчиев - С една много проста интервенция може да се постигне голям ефект. Същото може да стане и с това националната здравно-осигурителна каса при всяко действие с нас да изпраща електронно съобщение до крайните потребители. Предложихме го в Закона за здравното осигуряване заедно с колеги. За съжаление, пак липсва воля на мнозинство, което да приеме тези промени, защото единственият начин да се борят корупционни практики, всякакви и на всяко ниво, е светлината. Колкото по-добре може да осветим проблема и информацията, която тече в нашето общество, толкова по-малки шансове има за корупционни практики.
Боряна Ботева – Когато влизаш в профила си някъде от друго устройство, питат те – ти ли си, или не си ти … Ако всеки един пациент получава някакво известие в момента, когато бъде извършена манипулация, процедура, хоспитализация и той може да каже да, чрез натискане на бутон или нещо такова да реагира да, това ми е извършено на мен или не ми е извършено, може би това е някакъв начин да се контролира ситуацията. Но това за момента звучи като утопия в България. Ние сме правили предложение за такъв вид контрол, но той не е стигал до краен резултат.
д-р Александър Симидчиев - Едно от нещата беше от съответните институции, че ще бъде много скъпо, защото смс-и на големи пакети, което абсолютно не е вярно, защото спестяването, което би се получило дори от минимално намаляване на отклоняването на пари е повече от достатъчно, за да изплати тази система. Да не говорим за това, че електронни съобщения не са само смс-и. Те могат да бъдат Vyber, те могат да бъдат WhatsApp и всички други канали за електронно общуване, които практически са безплатни.
адв. Мария Шаркова - Вероятно трябва да е едновременно на принципа на моркова и на тоягата - повече стимул за извънболничната помощ да постигат резултати. Тоест да говорим вече за заплащане, базирано на резултати, на оценка на качеството. Нещо, което също винаги среща много съпротива.
д-р Александър Симидчиев - Единствената причина да имаме толкова организирана съпротива от малко на брой хора, защото аз смятам, че преобладаващата част от системата е добре работеща, но малка част от системата получава несъразмерно много приходи от нея и поради тази причина яростно се съпротивлява на промени, които биха направили по-демократична, по-равнопоставена и справедлива здравната ни система.
Това е за мерките в здравната система. Която дори не е припознала лечението зависимостта към хазарта като свой ангажимент. Какво да говорим за другите мерки - ограничаване на хазартната дейност, бързите кредити и препирането на пари.
Чуй новините
Подкаст
