Изкуството на търпението

от Стефан Георгиев
Всичко от автора

A+ A-

17:41, 02.12.2025

Чете се за: 04:40 мин.

Спорт

Запази

Любопитни истории разкриват най-голямата разлика между дебют за национален отбор и първи мач на световно първенство.

Снимка: БТА

Слушай новината

Тази седмица си говорим непрестанно за световното първенство по футбол през следващата година. Нормално. Това ще е основното събитие през 2026 година и ще ни вълнува все повече и повече. За жребия говорих доста, в петък ще разберем доста от детайлите на първенството, а БНТ 1 и БНТ 3 ще излъчват церемонията от 18:45 часа.

Да разгледаме още една рядко често срещана история. Шотландия се класира за първия си Мондиал от 1998 насам по вълшебен начин. Направо паранормален, сюрреалистичен. Гол със задна ножица на Скот МакТомини, гол в добавеното време на Киърън Тиърни, който отново даде преднина на „гайдарите“, още едно попълнение в последната секунда с удар зад централната линия. Чаровно! Докато стане време за първия мач на отбора на световните финали догодина, един от вратарите – Крейг Гордън – ще е навършил 43 години. Разбира се, правим уговорката, че няма как да знаем в момента кой ще попадне в редиците на състава. Стражът дебютира за родината си, когато е на 22. С други думи – ще може да дебютира на най-големия футболен форум 21 години след първия си официален мач за страната си. Вероятно се досещате накъде бия и какъв ще бъде въпросът, чийто отговор ще търсим в следващите редове. Това ли е най-голямата разлика между дебют и първи мач на световно първенство в историята? И това ли ще бъде най-възрастният футболист, успял да играе за сефте на Мондиал в кариерата си? Гордън беше в заслужен делириум след победата, като дори не опитваше да скрие еуфорията си в интервю за ББС.

„20 години са много дълго време. Имаше провали, имаше доста лоши вечери. Дори се бях примирил, че просто няма да се получи. Почти се бях отказал през лятото“, каза той.

Истината е, че историята на Гордън може и да е безкрайно романтична, но той не би бил верният отговор на въпросите, които потърсихме по-горе. Но няма да ви разкрия „победителите“ веднага. Да споменем и някои други достойни примери. Атиба Хъчинсън дебютира за Канада през януари 2003 срещу Съединените Щати. Вътрешният халф ще трябва да почака до ноември 2022, за да играе в мач от Световно първенство и това се случва срещу Белгия. Тогава Хъчинсън е единственият канадски футболист на терена, който е бил жив, когато Канада за последно е играла на Мондиал преди Катар 2022. Има подходящ пример и от света на женския футбол. През миналото лято вероятно се запознахте с името на Пиа Сундхаге – достолепната скандинавска треньорка. Преди да седне на пейката, тя е била и състезател. Игра за Швеция през 1975, когато е на 15 години, а 16 години по-късно при първата си поява на световни финали помага на „Трите корони“ да стигнат до бронзовите медали.

Но истинският победител в тази странна класация е египетският вратар Есам ел-Хадари. През март 1996 той носи националната фланелка за първи път. Вероятно е било същинска изненада и за самия него, но 22 години и 3 месеца по-късно, той застава под рамката на вратата на Египет на Мондиала в Русия, за да играе в последния мач от груповата фаза на „фараоните“ срещу Саудитска Арабия. Тогава е на 45 години и 161 дни. Мачът във Волгоград ще се запомни и с друго. И отново е с дейното участие на ел-Хадари. Вратарят спасява дузпа, ставайки първият африканец отразявал удар от бялата точка на световно първенство. Забележително!