Сега е съвсем необитаемо. И пътят свършва там. Но въпреки че е в подножието на Царевец, до Балдуиновата кула, тази гънка на реката не изглежда обещаваща за търсачите в миналото.
Местността е известна като "Фрeнк Нисар" или кварталът на чужденците на Търново. И това дълги години изместваше встрани погледа на изследователите като по-маловажна страница от историята на старопрестолната ни столица. Но проучванията сега разкриват тук едно от най-емблематичните религиозни и духовни средища на средновековен Търновград.
Но разкритията тук далеч не са случайни, а се дължат на нестихващото любопитство на археолога, разпалвано от упорития въпрос - къде е онази църква, в която патриарх Евтимий е служил на Успение Богородично.
Проф. Хитко Вачев - ръководител на археологическите разкопки: "Дълго време бяха противоречиви изказвания да къде се намира прословутата църква на "Успение на Света Богородица", а нейното наименование, знаем от похвалното слово на Григорий Цамблак, посветено на патриарх Евтимий, че патриарх Евтимий всяка година е служил в тая църква, празникът на Успение Богородично е продължавал 8 дни."
Трябва да е голяма и централна. И не ще да е в квартала на чужденците. Но католическата и арменската църква излезли на съвсем друго място. Така че археологът вече по-уверено заложил търсенето си в тази зона. И така намерил църквата. Точната църква. От 14 век.
Проф. Хитко Вачев: "Това е преддверието на храма, изграден с финансовите средства на цар Иван Александър и новопросвещената Теодора, втората му съпруга, която е еврейка, и която съвсем нормално някой, който приема християнството, да се докаже, че е искрен в приемането на новата религия. И това е следващото обяснение за този бум на изкуствата, което става по това време."
Но не е само Теодора. Царуването на Иван Александър е белязано от много заплахи и кризи. Настъпват промени в климата, т.нар. малък ледников период, което води до провалени реколти и глад, избухва чума, която отнема живота на значителна част от населението, включително и на двамата синове на Иван Александър. Средновековният човек приема всичко това като Божие наказание, засилват се мистичните религиозни учения и се появяват множество ереси, които допълнително разяждат християнската тъкан на държавата. За да умилостиви Бога и да върне благоденствието на държавата, цар Иван Александър не пести средства и усилия да строи храмове, манастири и скриптории. И въпреки кризите, този културен и духовен подем е отбелязан от наследниците му като втори Златен век за България.
Проф. Хитко Вачев: "В момента се намираме точно в преддверието на храма, където бяха разкрити твърде важни артефакти и ситуации. В този ъгъл на преддверието е изградена тая зидана гробница, в която са положени тленните останки на българска аристократка. По какво съдим? Първо, мястото, на което е разположено самата зидана гробница и аксесоарите, които бяха открити... един великолепен златен пръстен с аметист, златни наушници, златни копчета. Но и още нещо много важно. Макар с много малко фрагменти от дрехите, на базата на които блестящия изследовател на текстилите в България, доктор Иван Чукоев, установи, че те са били седем вида дрехи, които са само с тъкани със злато везба и за първи път в тоя гроб беше открито и кадифе, с което тя вероятно е била облечена."
Жената, вероятно е била от ктиторите на храма. Който очевидно е бил богато изрисуван със стенописи, ако съдим по малкото останало в преддверието. Където стои още един гроб на висш духовник.
Проф. Хитко Вачев: "Тухлата, която беше поставена под главата на тази явно голяма, значима средновековна личност. Върху нея бяха изписани 7-редов надпис от първи-четвърти стих от Евангелието на Йоан. Което гласи „В началото бе Словото и Словото бе Бог“. До тук, при археологически проучвания ин-ситу, такъв артефакт не е откриван."
Богатите погребения не са изненада в една църква, която за времето си е била с внушителни размери. Чиято цел очевидно е да обедини и сплоти жителите на средновековен Търновград.
Проф. Хитко Вачев: "Тя е дълга някъде около 18 метра, което я прави една от най-големите църкви в Средновековието. Обикновено църквите са от порядъка на 10-12 метра. Може би само патриаршеската църква е с подобни размери."
Но най-яркото доказателство, че именно това е църквата "Успение Богородично" археологът открива във входа на храма.
Проф. Хитко Вачев: "В тази част, в тази час тук е входът към църквата, беше открито огромно количество парчета и запазени фрагменти от мозайка. Може би няколко хиляди фрагмента от разноцветни мозайки, част от които са позлатени. И комбинирайки запазените части, се установи, че това е едно лице женско, което е доста показателно, че става дума за изображение на света Богородица."
Около храма, очаквано, археолозите проучват некропол. Сега са в пластовете на 13 век и погребенията са съвсем обикновени, на неособено богати хора. Като този, който разкриват в момента.
Илиян Петракиев – археолог, РИМ Велико Търново: "Става въпрос за индивид, около 30-40-годишна възраст. Много малко са примерите за индивиди, достигащи така пределна за онези години възраст от 60-70. Смъртността е била висока, така че 30-40 години си е била нормалната продължителност на живота. Диетата не е била много богата и разнообразна, още повече, че за по-бедното население нормалните хранения са били един-два пъти на ден."
Погребан е директно в земята, не откриват останки от ковчег. Каквито намират например в друг гроб, който обаче е по-близо до храма. Където изглежда намират място по-знатните.
Илиян Петракиев: "Имаме данни за ковчег, имаме запазена дъска, но при него наблюдаваме един такъв погребален ритуал, в който се оставя или се хвърля в гроба съд или част от съд, в който много често той е излязъл от употреба и се хвърля в тази гробна яма. Такъв тип обичай е характерен от Античността. Известни са под наименованието "тризна", когато огньове са палени, оставени са като гробни дарове за индивидите. Като интересното е, че в този случай имаме и монограм на дъното. Това е буквичката Д, което най-вероятно и погребаният индивид се е казвал ... името му започва с тази буква. Много рядко се е случвало да се намери с графит, т.е. надраскване на букви или символ."
Проучването на некропола върви бавно, той е използван доста дълго време, гробовете са нагъсто, един върху друг, многократно използвани. И още не са стигнали до времето на ранно християнската базилика, чиито основи намират под тези на храма "Успение Богородично". Размерите на базиликата, са много по-големи и също подсказват, че мястото тук е бил важен духовен център.
Проф. Хитко Вачев: "Тя е дълга около 40 метра, ние в момента се намираме в нейната олтарна част. Най-добрата аналогия като обем, това е храмът Св. София в София.
Основите на храма вероятно са положени от ранните християни, принудени за напуснат родния Никополис ат Иструм – величествен град, основан от император Траян.
Проф. Хитко Вачев: "Когато започват нападенията на варварските племена, населението на Никополис се измества в по-високите места, търси естествената защитеност и прави нов град на терена, на който е хълмът Царевец, хълмът Момина крепост и прилежащите територии."
БНТ: Тогава се казва?
Проф. Хитко Вачев: "Градът Зикидева. Зикидева. Но явно в подградието, в градската агломерация е имало един интензивен живот. И на това място, където се намираме, явно е свято място, защото неслучайно върху останките на ранно византийската базилика строят и църквите. По времето на Иван Асен и на Иван Александър издигат тая огромна базилика, защото тя е от най-големите на територията на Велико Търново."
Базиликата е била двуетажта, нейните три кораба са били разделени с редуващи се колони и зидани каменни стълбове с арки, върху които са стоели капители.
Проф. Хитко Вачев: "Една великолепна находка, между другото, която се родее със световни паметници, това е една сребърна лъжичка за причастие от ранно византийския период, с великолепна инкрустация и със символите на ранното християнство на Христос - две риби, които са така блестяща илюстрация на това, как е изглеждала тази базилика.
Ранно християнската базилика пък е построена върху тракийски погребения от 4 век пр. Христа. Ще рече, че мястото се е считало за свещено хилядолетия наред.
Чуй новините
Подкаст
