Как протече първата премиерска визита на Кирил Петков в Брюксел? (Обзор)

Трябва да бъдат чути аргументите на хората, които отказват да се ваксинират и да се ускори имунизацията в България, заяви в Брюксел премиерът Кирил Петков. Той съобщи, че вариантът Омикрон ще настъпи у нас по-рано - още в средата на януари следващата година.

Първото посещение в чужбина на новия премиер беше в щабквартирата на НАТО и в европейските институции. Кирил Петков покани генералния секретар на НАТО да посети България, а с Урсула фон дер Лайен той обсъди ваксинацията, Плана за възстановяване и отношенията със Скопие.

Проблемът с ниските нива на ваксинация у нас е свързан с недоверие в институциите, каза Кирил Петков след срещата си с фон дер Лайен. Според него на преден план трябва да излязат специалистите, да има диалог с антиваксърите и да се работи срещу фалшивите новини. Петков се надява професор Радка Аргирова да стане българският доктор Фаучи - безспорен авторитет, на когото всички вярват, вместо да четат сайтове с неточна информация.

"Това, което научихме, но и си го знаехме е, че в момента ваксинирането трябва да стане максимално бързо, ако не искаме Омикрон да предизвика следващата вълна. Това, което днес аз научих е, че тази вълна ще е по-рано, отколкото очакваме. Това може да е в средата на януари, аз се надявам да е края на януари. Това означава, че тук имаме дни, които не трябва да изпускаме", заяви премиерът.

България ще направи промените в Плана за възстановяване, за които Брюксел настоява и той ще бъде върнат обратно в Еврокомисията. Според премиера е по-добре планът да се забави малко, за да бъде направен по най-добрия начин и да се мисли за енергийната система. В тази връзка той коментира и мораториума върху цените на тока и каза, че не очаква режим на тока в страната.

"Този мораториум даде възможност новото правителство да влезе за тези три месеца и да направи пълен анализ. Аз още не знам, например, дали цените на газа - това е най-доброто им ниво, какво се случва с азерския газ, защо той не е част от калкулацията в цените на парното. В смисъл тези неща трябва да ги разберем, преди да вдигаме цените на тока на крайните потребители. Най-лесно е било винаги домакинствата да плащат за всички проблеми. Първо трябва да направим този анализ. Ако видим, че се дисбалансира системата въпреки този анализ и въпреки че сме усвоили всички средства, тогава в края на март ще трябва да има ревизия на цените, но не можем просто без анализ, само защото някой поръчал, хайде сега още в средата на зимния сезон, хората, примерно софиянци, да плащат с 30 процента повече за парно, цяла България да плаща с 11 процента повече", обясни Петков.

Република Северна Македония също е била една от темите в разговора с фон дер Лайен. Според премиера е добре София и Скопие да не говорят само да история, а за инвестиции, инфраструктура и икономика. Той очаква среща с новия премиер в Скопие, когато той бъде избран, за да могат съвместните групи по различи теми да започнат работа възможно най-бързо. Според него шест месеца е срокът за работа на петте работни групи.

"Като погледнем целите Балкани, имаме 65 милиона човека, обаче всички сме се заградили, разделили, всеки говори срещу другия. Всъщност, ние сме с размера на Франция като пазар, а възможностите, които сме осъществили от общата ни работа, са близо до минималното. Така че толкова много имаме да спечелим от един такъв процес. И когато риториката стане "колко много имаме да спечелим и от двете страни на границата", тогава дискусиите за компромиси в точките, които на нас са ни важни, включително и правата на българите в Македония, които не трябва да се чувстват дискриминирани, не трябва да се чувстват под риск. Тогава нещата мисля, че стават по добре. Трябва да обърнем риториката за позитивите, а не само за негативите", каза премиерът.

Първата среща на Кирил Петков в Брюксел беше в централата на НАТО. Той и генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг обсъдиха струпване на руски военни по границата с Украйна, отношенията с Русия, ситуацията в Черно море и инвестициите в отбрана. Премиерът покани Столтенберг да посети България.

"Надяваме се на добър сценарий, но се готвим за лошия. Виждаме и все по-агресивна риторика от руска страна, определяне на червени линии и това предизвиква нарастващо безпокойство у съюзниците. НАТО следи отблизо действията на Русия, увеличихме разузнавателните си способности за следене, споделяме разузнавателна информация и продължаваме да оказваме подкрепа на Украйна с обучения и оборудване. Но ние трябва да гарантираме, че можем да защитим всички съюзници в НАТО. Не виждаме непосредствена заплаха над нито един съюзник от НАТО, но виждаме нараснало напрежение. Това с особена сила важи за съюзниците от региона на Черно море и България е една от тях", заяви Столтенберг пред БНТ.

"Може да има много голяма синергия между военната и гражданската инфраструктура, която може да бъде използвана и за военни цели. Може би втори мост до този в Русе над Дунав би бил много интересна точка от стратегическа важност. В този смисъл, когато включим тази инвестиция, мисля, че изпълняваме целта за 2% разходи от БВП за отбрана", допълни Кирил Петков.

По-късно през деня българският премиер разговаря и с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.