Начало
назад
Какви са предизвикателствата пред Макрон? Специално интервю за БНТ с директора на Центъра за европейска политика
Еманюел Макрон беше преизбран за президент, а пътят на кандидатката на крайната десница Марин льо Пен към Елисейския дворец - за пореден път пресечен. Направи впечатление високия процент на негласувалите.
Пред БНТ директорът на Центъра за европейска политика в Париж Марк Юзан очерта разликите с първото избиране на Макрон - когато преди пет години французите гласуваха за един изключително млад кандидат, даващ вид на човек, готов да направи революция.
Марк Юзан: Този път Еманюел Макрон не представи програма. Имаше само мерки. Преди пет години имаше програма с амбицията да създаде държава тип старт-ъп, да въведе новите технологии, да даде приоритет на добавената стойност и да се опита да преосмисли френския социален модел. Намираме се в ситуацията, в която Франция е разделена на три големи блока - на крайната десница, популистите, които гласуват за Марин льо Пен, блок на крайната левица на Жан-Люк Меланшон и блок на центристите, които подкрепят Еманюел Макрон. Друго наблюдение е, че традиционните партии във Франция изчезнаха. Социалистическата партия беше елиминирана на изборите, тъй като кандидатката ѝ Ан Идалго успя да вземе едва 2% от гласовете. Кандидатката на десните консерватори Валери Пекрес получи на първия тур само 5%. Така че сме изправени пред нов политически пейзаж и вот, който по-скоро отхвърля "Националния сбор", отколкото вот в подкрепа на Еманюел Макрон. Вторият мандат на Макрон ще бъде напълно различен и това ще рефлектира върху Европа.
Изправени сме пред две сериозни кризи - пандемията и войната. Тази война ще предопредели световния икономически ред и ще има последици не само за Франция, но и за целия Европейски съюз. Франция ще има нужда от интуицията на президента Макрон. През 2017 в реч пред Сорбоната, той говори за европейски суверенитет и необходимостта от нов свят и промяна, за това, че на фона на конфронтацията между Китай и САЩ Европа трябва да открие своята идентичност. Надявам се, че през следващите пет години той ще се опита да засили тази европейска перспектива, тази прословута стратегическа автономност на Европа. Защото тя е изправена пред няколко предизвикателства - рецесия, увеличение на цените, което ще засегне европейските граждани. Основната тревога на французите е свързана с покупателната способност. Хората усещат, че стандартът им на живот се влошава. Вотът за Марин льо Пен има своето обяснение заради хората, които са в неблагоприятна позиция. Виждаме подобен вот в Италия и други европейски страни. Европейският съюз ще бъде длъжен, според мен, добре да помисли върху способността да защитава най-уязвимите.
Само икономическите проблеми ли са причината французите да гласуват за Марин льо Пен?
Марк Юзан: Вотът за Марин льо Пен може да бъде разгледан на териториално ниво. Ако вземете Париж, 90% от избирателите подкрепиха Еманюел Макрон. Ако погледнем картата на Франция, Марин льо Пен е силна в северна Франция, по Средиземноморието, както и отвъдморските територии - Гваделупа, Мартиника, там също доминира Марин льо Пен. Хората в тези райони се чувстват отхвърлени, стандартът им на живот се понижава, те трудно намират работа. Трябва да се отговори на притесненията им. За да работят, тези хора трябва да се качат на автомобила, а увеличението на цените на горивата и на другите суровини веднага им се отразяват.
Кой гласува за Еманюел Макрон? Част от тях са младите хора между 18 и 24 години, в тази възрастова група са и гласоподавателите, които най-масово не отидоха до урните. Другата част от подкрепящите го са пенсионерите.
Част от електората на Марин льо Пен са работниците и наетите служители. По някакъв начин става дума за сблъсък на класи - пролетариатът, в кавички, и хората с по-висок стандарт, живеещите в Париж.Предизвикателството за Еманюел Макрон ще бъде да обедини тези сили. Задачата е сложна. Моделът ни трябва да бъде напълно преосмислен. Намираме се в период на големи трусове в световната, но също и в европейската икономика. За да се справим с климатичния преход, е необходимо да трансформираме социалния си модел, за да може голяма част от населението да се справи с новите предизвикателства.
Във Франция предстои т.нар. трети тур - избори за парламент. Какви са шансовете на Жан-Люк Меланшон, който остана трети в надпреварата за Елисейския дворец?
Марк Юзан: Жан-Люк Меланшон каза на избирателите си - бяхте длъжни да попречите на Марин льо Пен, но предстои трети тур и може би имаме шанс президентът да ме номинира за министър-председател. За да се стигне до такъв етап, партията на Жан-Люк Меланшон трябва да получи мнозинство в парламента, но не мисля, че ще успее. Съществува риск да се окажем в ситуация, при която да не може да се сформира мнозинство. Преди пет години беше лесно, защото вотът беше за Еманюел Макрон и беше логично избирателите да го подкрепят и в парламента. Но сега вотът е по-скоро срещу Марин Льо Пен и крайната десница. А 30% от хората не гласуваха. За Еманюел Макрон ще бъде много по-трудно да има мнозинство, ако анализираме резултатите от първия тур. Възможно е да бъде принуден да управлява съвместно с друга формация.
Изборът на нов премиер също е много важен. Предвид политическата динамика във Франция, трябва да се намери фигура, която кореспондира на френския политически пейзаж. Например, Кристин Лагард ще бъде идеална за този пост. Но мисля, че ще бъде грешка, не заради качествата ѝ, а защото се отъждествява с партията на Еманюел Макрон, с хората, които са се възползвали от глобализацията. Страната има нужда от истинска трансформация и да се вземе предвид вотът на крайната десница. Затова е необходима фигура, която да усмири френския политически пейзаж и да даде увереност, че гласът им е бил чут.
Каква ще бъде политика спрямо Русия в контекста на конфликта в Украйна след преизбирането на Еманюел Макрон?
Марк Юзан: От началото на войната между Русия и Украйна Еманюел Макрон се опитва да играе ролята на преговарящ, опитвайки се да запази връзката с Владимир Путин, особено предвид френското председателство на ЕС, като едновременно държи изключително твърда позиция спрямо Русия и е основна фигура по отношение на санкциите срещу Москва, опитвайки се да бъде гласът на ЕС, за да е сигурен, че финансовата война ще е успешна, че ще има солидарност сред западните страни с Украйна и че всички начини са били използвани, за да бъде санкционирана тази война.
Намираме се на кръстопът, защото виждаме, че тази война ще продължи. Тя има огромно влияние върху Европа и поставя под съмнение модела на растежа, германският модел. Германия има дълбоки отношения с Русия и е зависима от нея енергийно. Ролята на Еманюел Макрон трябва едновременно да бъде продължаване на санкциите спрямо Русия, като се запази необходимия диалог. Защото ако Русия бъде отстранена, това може да има сериозни последствия. Географски Русия е в сърцето на Европа. Необходим е баланс между санкционирането на руското правителство, защото Владимир Путин няма да остане завинаги на власт. За да не бъдат допуснати същите грешки в икономическо отношение, както след Втората световна война спрямо Германия. Ние, французите, казахме, че Германия ще плати, и видяхме последствията. Затова Еманюел Макрон има право да иска да запази диалога с Владимир Путин и трябва да се опита да намери решение на този конфликт. От една страна, трябва да помогнем на Украйна за нейното възстановяване, да ѝ предоставим нужните оръжия и да достигнем момент, в който да санкционираме Русия за газа и петрола. Това е единственият начин санкциите да имат сериозен ефект върху руската икономика.
