Какви са вариантите пред България: Арбитражно дело или предоговаряне?

Решението на Москва да спре доставките на руски газ за България поставя и редица правни въпроси. И най-важният - може ли промяната на начина на плащане в рубли да бъде основание за арбитражно дело? Според юристи и двете страни имат основание да изпълнят или не договора поради форсмажорни обстоятелства.

Отговорът на този въпрос се крие в клаузите на договора между "Газпром" и "Булгаргаз". Тази информация обаче не е обществено достъпна, тъй като представлява търговска тайна. Юристи се обединиха около тезата, че не е изключено спорът за спрения руски газ да се реши пред международен арбитраж. Много е важно къде ще се проведе арбитражът, ако въобще се стигне до подобно дело. Най-вероятно това може да стане в Женева, Москва или Стокхолм.

Според експерти изборът на България и Полша, като първите санкционирани страни, е добре обмислен план на Кремъл. Причината - двете държави са едни от най-зависимите от вноса на руски газ и спирането на синьото гориво може да предизвика както икономически, така и политически трусове.

Според юристи не е изключено спорът около спирането на руския газ да се реши пред международен арбитраж. Една от причините - промяната на начина на плащане е съществен елемент от сделката, който обаче може да се тълкува по различен начин.

"Всяка една от двете държави може да се позове на собствен форсмажор. Както Русия може да се позове на вътрешно законодателство, което е забранило разплащане на всичко друго освен рубли, така и ние може да се позовем на база на санкциите, които са наложени от Европейската комисия и които нас ни задължават да не извършваме плащания в рубли. Това за нас също е форсмажор, така че и двете страни имат основание да изпълнят или да не изпълнят договора", заяви адвокат Ивайло Дерменджиев, доктор по международно частно право и международен арбитраж.

"Прилагането едностранно на тези условия от "Газпром" без съгласието на другата страна по договора превръща руската компания в неизправната страна по договора. България не е отказвала да поеме и да получи съответните количества газ. Отказът да бъде доставен идва именно от "Газпром", допълни доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет.

Според адвокат Ивайло Дерменджиев трудно могат да се правят прогнози, тъй като по казуса липсва юридическа информация. Често при подобни спорове клаузите в договора остават скрити за обществото. В случая например не е ясно, ако се стигне до арбитраж, къде ще се проведе той.

"Договорът, който "Булгаргаз" е сключил с "Газпром", продължава да бъде най-голямата тайна в държавата. Никой не знае неговите клаузи. Всички правителства се позовават на търговска тайна", коментира адвокат Ивайло Дерменджиев.

Юристи виждат и друг възможен проблем.

"Нищо чудно газта да продължава да тече по тръбите, но да не е платена. Това означава, че някой ден руската страна ще ни поиска за неоснователно обогатяване с еди каква си стока, ще поиска плащане, за да се заобиколи на практика един санкционен режим", заяви адвокат Ивайло Дерменджиев.

Практиката показва, че много арбитражи, включващи руски бизнес, се провеждат съгласно правилата на Стокхолмската търговска камара. В края на 2019 година руският концерн "Газпром" е принуден да изплати близо три милиарда долара на украинската газова компания "Нафтогаз" съгласно решението на Стокхолмския арбитраж заради неизпълнени ангажименти по транзитен договор.

"Като цяло производствата са били успешни за украинските дружества. В настоящия случай е възможно подобен иск да бъде заведен и от българските дружества получатели", допълни доц. д-р Васил Пандов, заместник-председател на Института по международно частно право.

Според експерти България може да се обърне като арбитър и към Европейската комисия. Газовият гигант беше разследван за монопол в осем европейски държави, сред които и България, а комисията изработи специален механизъм за действие и разрешаване на такива спорове.

"Може да се инициира и производство за нарушение на правилата на конкуренцията съответно злоупотреба с господстващо положение, има такива производства срещу "Газпром", имаше разследване, няколко производства пред съда на ЕС", заяви доц. д-р Васил Пандов.

"По линия на търсенето на някакви компенсации е преди всичко политическа реакция. От правна гледна точка съюзът разполага с ограничен инструментариум, който да позволи ефективно да бъде решен този проблем с плащането на руската газ и спирането на доставките", допълни доц. д-р Иван Стойнев.

"В настоящия случай поведението на "Газпром" спрямо българските дружества получатели, както и спрямо други държави членки, както и Полша, може да има чисто публичен аспект на ангажиране на отговорността на европейското конкурентно право", каза още доц. д-р Васил Пандов.

Последният обществено значим арбитраж за съжаление не завършва добре за България. През 2016 година НЕК е осъдена от руската "Атомстройекспорт" в международния арбитраж в Париж да плати близо 550 милиона евро за поръчано, но неплатено оборудване за АЕЦ "Белене" .