Киселова: Смяната на областни управители не беше изненада

На фона на подготовката за предстоящите избори и след първите социологически проучвания, политическите сили вече очертават позициите си по ключови теми – от съдебната власт до организацията на вота. В студиото на "Денят започва" председателят на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ Наталия Киселова коментира действията на служебния кабинет и казуса с избора на изпълняващ функциите главен прокурор.

• Министърът на правосъдието свиква заседание на ВСС с искане за определяне на временно и.ф. на главен прокурор

По повод инициативата на служебния правосъден министър Андрей Янкулов да свика заседание на пленума на Висшия съдебен съвет този четвъртък за определяне на временно изпълняващ функциите на главен прокурор, Киселова коментира:

"Още преди да стане министър г-н Янкулов е изразявал позиция, че според него не Прокурорската колегия, а Висшият съдебен съвет - Пленума е компетентният орган да избере и.ф. главен прокурор. И в този смисъл той реализира това свое разбиране. Моето лично мнение също беше, когато подаде оставка и беше освободен Иван Гешев, че компетентният орган, който избира за постоянно в мандат е органът, който трябва да избере изпълняващия функциите."

Според председателя на парламентарната група на "БСП - Обединена левица" усилието на Янкулов трябва да бъде подкрепено.

"Дали ще успее за мен е трудно да кажа, но това е усилие, което мисля, че е редно да бъде подкрепено. Не за друго, а защото миналата година, когато се приемаха промени в Закона за съделната власт се казваше, че това е, за да няма вечни временно изпълняващи или без мандат орган."

"Кадрите са в основите на управлението и вчерашния ден го показа. В рамките на създадените норми, процедури още преди повече от 10 г., когато беше променена Конституцията, беше ясно, че много трудно ще се намира квалифицирано мнозинство. И ако към онзи момент успя да се формира мнозинство, което да избере състав, то при следващ вече опит се вижда , че такъв резултат не може да бъде постигнат. Изправени сме пред две възможности - или се правят компромиси между различните парламентарни групи, за да може да се събере мнозинство от 160 депутати и тези компромиси са в това какви хора да бъдат номинирани, по отношение на кадровите въпроси имам предвид, или се променя нормата. Да бъде с по-малко мнозинство. Това са възможностите. Илюзия е да твърдим, че една листа може да получи 160 и повече гласа."

По отношение на кадровите решения на новото служебно правителство тя отбеляза, че смяната на областните управители не е изненада:

"Има два типа служебни правителства - експертни и такива, които са по-близо до определени партии и коалиции. От повече от 10 години насам сме свидетели по-скоро на втория тип служебни правителства. Те имат политическа физиономия, много често тя е дясна. Можем да направим логичния извод, че смяната на определени длъжности в рамките на изпълнителната власт или близки до нея, беше очаквано. Не виждам защо някой трябва да е изненадан. Берем плодовете на реформата от 2023 г."

Коментирайки възможността за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, Киселова заяви:

"Президентът има само един изход - да свика Консултативен съвет по национална сигурност. Това е нейна възможност. По отношение на рокадата в МВР и във връзка с евентуално избор, предложение по-скоро за шеф на ДАНС."

"Ние в левицата също имаме критики към някои кадрови решения, не само към министъра на външните работи, но и за областния управител на София - град. Да се повдига отново тази дама на тази длъжност, мисля, че в следващите дни и срещу нея ще има критики."

Киселова коментира и ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, които ограничават броя на секциите в чужбина. Очаква се окончателната позиция на групата на "БСП - Обединена левица" да бъде взета след вътрешно обсъждане.

"В рамките на обществото няма единно мнение дали нашите сънародници, които са извън пределите на страната, трябва да бъдат въвличани по този начин в живота. Моето лично мнение е стъпило на добрите практики на Венецианската комисия, че една година преди избори не трябва да се правят промени. Този аргумент е валиден не само в момента, но и в миналото. Само когато има демократичност в партиите, може да има демокрация в страната."

Вижте целия разговор във видеото