Започва новат поредица - „Климатът – горещата истина“. Тя е посветена на предизвикателствата, пред които ни изправят климатичните промени, на икономическите и социалните последици и възможните решения.
През юли тази година индексът за почвено засушаване достига до най-високата степен – екстремен и обхваща 1/3 от България. За останалата част, извън планините, е отчетена втората степен – силно засушаване. Това е оказало влияние и върху земеделските култури, като част от тях са се развивали по-бързо, а други са изсъхнали.
Този лозов масив край Карабунар попада на границата между най-високите степени на екстремно и силно почвено засушаване през юли според данните на Националния институт по метеорология и хидрология. На картата, която разглежда валежите и изпарението за същия месец, е в оранжевата зона – силна суша.
Венцислав Кендеров ни разказва, че без изкуствено напояване реколтата е обречена.
Венцислав Кендеров, агроном: „От дълги години се опитваме да оптимизираме нещо в нашето стопанство. Най-големият проблем последните години е напояването в лозята, а не само в лозята, а и при всички култури. Досега имахме изградена система, но не толкова прецизно направена.“
За отглеждането на насажденията отивала много вода, ставало бавно и било необходима човешка ръка. Затова се обърнали към българска компания за умно земеделие, която да оптимизира производството на грозде и напояването на лозовите масиви.
Венцислав Кендеров, агроном: „След като изградихме тази система, буквално мога да поливам всеки един момент, всеки един ден – мога да реша кое поле да полея, колко вода да му дам, кога да му дам вода. И изцяло и независимо от човешкия фактор, всичко може да се командва през телефон, таблет или компютър.“
Днес стопанството ползва два пъти по-малко вода.
Венцислав Кендеров, агроном: „Ако преди съм можел да поливам 1 дка за един ден, в момента за един ден мога да полея 100 дка. Това е едно, и второ – ако за 1 дка съм вкарвал голямо количество вода, за да стигне до всяка една лоза, в момента за всяка една лозичка конкретно и само за нея прецизно капе, докато не достигне нуждата от напояване и системата изключва.“
Компанията, в която е съсобственик Ивайло Енев, започва като стартъп за умно земеделие, днес е пълноценен световен бизнес. В началото земеделците ги търсили с въпроси как да решат проблема с работната ръка и да увеличат добивите. Пет години по-късно и след две сухи години ситуацията изглежда различно.
Ивайло Енев, съосновател на българска компания за умно земеделие: „Преминаха от ‚как да вдигнем добивите‘ на ‚как да оцеляват нашите стопанства‘. Причината е ясна – климатичните особености, климатичните промени. Липсата на вода, в голяма част от България водата е изключително малко. Над 10% се е понижило нивото на подземните води в последните години и това кара фермерите масово да интегрират нашите решения с цел оптимизиране и използване по най-добрия начин на водния ресурс.“
Климатичните промени водят и до изцяло нови методи на земеделие.
Ивайло Енев, съосновател на българска компания за умно земеделие: „Доста от големите производители на открити площи започват да ги покриват, тоест не се използват оранжерии, а се използват така наречените тунели, което е като оранжерия, но не е с такава височина.“
Целта – да се контролира климата и да се поддържат оптимални условия за растенията.
Ивайло Енев, съосновател на българска компания за умно земеделие: „Използването на системи за мониторинг на площите – да, това е бъдещето. Сензорика – сензори на всякакво ниво – почва, въздух, определяне на норми и така нататък, това е бъдещето, категорично. Фермерите към момента, въпреки техния консервативен начин на мислене, мисля, че доста отварят кръгозора и започват да използват технологиите, просто защото нямат друг избор.“
Само преди 60 месеца системата да отговаря за поливането, наторяването и поддържането на климат в дадено стопанство изглеждаше като несигурен проект от бъдещето, а днес е реалност за оцеляване.
Чуй новините
Подкаст
