Начало
назад
Лидерите на Западните Балкани обсъдиха с представители на ЕС и САЩ плана за развитие
Срещата се проведе под надслов "Да оставим политиката в историята"
Срещата в македонската столица Скопие на шестте държави от Западните Балкани с висши представители на ЕС и САЩ преминава под наслова "Да оставим политиката в историята". Домакинът на срещата - премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски, каза при отриването на форума, че правителството на страната му още през ноември миналата година е представило конкретни инициативи по отношение на засилването на регионалното сътрудничество и присъединяването към европейския пазар.
По време на неформалната вечеря снощи в Скопие лидерите на страните от Западните Балкани, както и представителите на ЕС и САЩ, дискутираха възможностите за премахването на редица ограничения между тях, въвеждането на открити граници, увеличаване на търговията, засилването на конкурентността на икономиките на държавите от Западните Балкани, както и включването им в общия европейски пазар преди и формалното им присъединяване към ЕС.
Сръбският президент Александър Вучич и албанският премиер Еди Рама също говориха за необходимостта да се развива регионалният икономически диалог, а сложните политически отношения да бъдат оставени настрани. И ако според Вучич задминаването на политическите отношения е предусловие за напредък на региона и хората да усетят позитивния резултат, то за Рама е важно да се покаже как през икономиката може да изглеждат регионалните отношения и напредъкът на страните от Западните Балкани в края на десетилетието (2030 г.), когато според плановете на Брюксел се очаква да се присъединят към ЕС.
Черногорският премиер Милойко Спайч коментира, че важен сигнал за страните от Западните Балкани, които могат да изпратят до европейските инвеститори, е че регионът е подходящ за инвестиране. Премиерът на Косово Албин Курти каза, че държавите от региона трябва да направят повече реформи с цел привличането на подготвените от ЕС средства.
Планът за растеж според Курти ще донесе на страните от региона възможности за финансиране от тези 6 млрд. евро в зависимост от добрата работа на всяка от страните в Западните Балкани. Според генералният директор на Дирекцията за съседство, преговори и разширяване в ЕК Герт Ян Копман Планът за растеж цели да изгради система за интегриране и регистрация на местните компании и така да намали разходите за търговията между Западните Балкани и ЕС.
На срещата „Западните Балкани срещат ЕС“ участва и помощник държавният секретар на САЩ за европейски и евроазийски въпроси Джеймс О'Браян, който познава региона много добре още от времето на разпада на бивша Югославия през 90-те години.
Според него планът за растеж на ЕК не е като някой предишен документ. Той дава възможност дори и при по малко по обем реформи, компании на страните от Западните Балкани да могат да получат придобивки по бързо от европейските финансови инструменти, което е същността на вътрешния интегриран пазар в Европа.
Браян използва двустранните си срещи в Скопие, за да подкрепи македонските политици за извършените от тях реформи в сферата на икономиката и регионалната сигурност.
Планът за развитие на Западните Балкани всъщност е завръщане на ЕС в региона след редица други кризи и предизвикателства, пред които бе изправен Брюксел през последните години. С този план ЕС поставя точка на разрастващото се сръбско политическо и икономическо влияние в Западните Балкани през регионалната инициатива на Белград „Open Balkans“ (2019 г.), за която мнозина наблюдатели предупреждаваха, че има за цел през икономиката и културното влияние да засили присъствието на Сърбия в региона, създавайки по този начин нова мини-Югославия и да го утвърди като пространство на „сръбския свят“ по подобие на „руския свят“, лансиран от Москва.
Утвърждаването на европейската перспектива на страните от Западните Балкани ще спре освен сръбското влияние, но и засилващото се руско и китайско влияние, които целят да забавят развитието на региона от ЕС и да го поставят в неизвестност.
Авторът на коментара припомня, че планът за растеж на Западните Балкани беше представен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 8 ноември 2023 г. заедно с докладите за напредък на страните - кандидатки за членство в ЕС. Той обхваща периода 2024 до 2027 година и има на разположение 6 млрд. евро за шестте държави от Западните Балкани (Северна Македония, Косово, Черна гора, Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина), от които 2 млрд. евро са предназначени за финансиране на проекти без да е необходимо да се връщат, а останалите 4 млрд. ще са под формата на заеми.
Планът има за цел да създаде регионален пазар и достъп до европейския пазар на страните от региона, както и увеличаване на икономиките и намаляване на социалноикономическите разлики между държавите от региона и ЕС.
Гледайте повече теми от "Светът и ние"
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
