Мерките срещу кризата не стигат до бизнеса

Около шест месеца ще са нужни на държавната администрация, за да обработи всички получени проекти до този момент за помощ на малки и средни предприятия, ако се запази скоростта на обработване на документите. Разплащането все пак е започнало.

В средата на седмицата правителството обяви нова порция спасителни мерки за бизнеса. Оказа се обаче, че все още старите не са проработили ефективно.

"Бизнесът се оправя сам, всеки кой както намери", разказва собственикът на пекарна Дарин Стойков.

Дарин има пекарна в центъра на София. Бизнесът му е познат на хората в квартала. Направил е няколко опита да се добере до държавна помощ, след като изпада в тежка ситуация заради пандемията.

"Беше много страшно първите две седмици от началото на епидемията, когато хората бяха явно много уплашени, нямаше никой по улицата, студено, мрачно, и просто виждаш как нещо, което си градил четири години, тръгва надолу и ти нищо не можеш да направиш, за да го спреш. Ние можехме да кандидатстваме по 60:40, но за да можем да кандидатстваме, трябваше да уволня или да пусна хората да ги няма и да работя само аз. Кандидатствахме по микрогрантовете по европейска програма "Иновации и конкурентоспособност" - там ми отказаха. Дори и т. нар. намаляване на ДДС от 20 на 9% те твърдят, че по този начин ни оставят 11% във фирмите, но 11% от 0 при празно заведение си е пак 0", обяснява още Дарин.

До този момент в Министерството на икономиката са внесени 27 000 искания за помощ. Бройка, която не е постигана през цялото време на програмата, което забавя и одобренията.

"Краткосрочните мерки не са за развитието, говорим за спасяване на икономиката. Ако питате нас, то вече е късно, ако говорим за краткосрочни мерки, минаха повече от три месеца, реално са разплатени 30 млн. от две процедури, които са на обща стойност над 400 млн., тоест бавно се случват мерките", коментира зам.-председателят на Българска стопанска камара Станислав Попдончев.

При отпускането на кредити при облекчени условия също има забавяне.

Във вторник бизнесът беше поканен от правителството да се включи в надзора на бъдещото разпределение на средства. Ще се разработват и нови схеми. Икономическото министерство обещава да ускори процедурите. И докато бизнесът все още е в очакване, синдикатите все пак отбелязват добрите страни на взетите мерки.

И докато бизнесът все още е в очакване, синдикатите все пак отбелязват добрите страни на взетите мерки.

"Около 200 000 работни места са се запазили в резултат от мярката 60:40. Ние в момента имаме малко над 300 000 души безработни, представете си за какво става въпрос", коментира икономистът Любослав Костов.

Синдикатите са доволни от повишаване на минималното обезщетение за безработица от 9 на 14 лв. Икономистът все пак призова да се помисли сериозно и върху промяна на данъчната система.

"България е единствената страна в целия Европейски съюз, в която хората на минимална работна заплата плащат по-голяма данъчно-осигурителна тежест от хората, които получават 5-6 хиляди лева заплата", допълни Костов.

Все още под въпрос остава и целесъобразността на мярката за намаляване на ДДС ставка за отделни сектори.

"Не съм само аз, всички, които по някакъв начин сме градили нещо, което искаме да е устойчив бизнес, нещо, което да не зависи от субсидиевъдсво и еврофондене и далавери, или комисионни. Ние сме наникъде", заяви Дарин Стойков.