Минималната заплата да стане 940 лв. от догодина, предвижда финансовият министър

Минималната работна заплата се предвижда да достигне 940 лева от догодина, заяви пред БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.

Това е заложено в тригодишната средносрочна прогноза, върху която стъпва бюджетът за догодина. Велкова посочи още, че кабинетът трябва да внесе до края на месец април проект на бюджет за 2023 г.

Според нея, реалистична дата за присъединяване на България към еврото е 1 януари 2025 г. Според икономисти, идеята за налагане на 33% данък "свръхпечалба" върху печалби със задна дата е лоша идея.

След като се увеличи до 940 лева през 2024 г., Министерството на финансите предлага минималното възнаграждение да продължи да нараства до 1038 лв. през 2025 г. и до 1128 - по-късно, обясни Велкова. Тя посочи и сценариите, описани в изтеклия по медиите доклад преди дни.

"В доклада са разгледани два сценария, единият сценарий е - спазваме си 3% дефицит и предлагаме мерки в разходната и приходната част, за да постигнем 3% дефицит. Другият вариант е, ако не искаме, като служебно правителство да прилагаме политика, тогава налагаме чисто счетоводно всичко, което произтича в разходната и приходната част от законодателството, получава се дефицит от 6,9%, който спада в годините 2024, 2025 и 2026 г."

Велкова заяви още, че с проекта на бюджета се гарантират социалните разходи при 3% дефицит.

"Да има индексация на пенсиите, да бъдат осигурени заплатите на служителите, да се включат всички разходи по ПВУ, които ще се случат през 2023 г., да бъде осигурено правилото учителските заплати да бъдат 125% от СРП. Ще предложим на НС да бъдат индексирани с 10% заплатите на всички служители и структури, които не са получили индексация в никакъв размер през предходната година", коментира министърът.

В предаването "Денят започва с Георги Любенов" икономисти и финансисти разкритикуваха едно от предложенията за промени в данъчното законодателство, а именно облагането с 33% данък на печалбата на държавните и частни предприятия по специална формула еднократно.

"Аз се надявам никога да няма такъв данък в България. Абсолютна измишльотина и силно антиикономическо въздействие", каза финансистът Емил Хърсев.

По думите му облагането на печалба със задна дата е противоконституционно и това ще се установи.

"Аз не мога да си обясня как са седнали, как са го измислили, защото и от счетоводна гледна точка, и от чисто икономическа, това е абсолютно недопустимо да се прави, особено от гледна точка на основата по какъв начин ще се калкулира. Защото се взима втората половина от 2023 г., но се изважда 2018-2021 г., тоест 2022 г. не се взима. Това означава, че т.нар. свръхпечалба, която ще се обложи с 33%, ще попаднат доста компании", коментира анализаторът Владимир Сиркаров.

Синдикатите подкрепят въвеждането на такъв еднократен данък, припомняйки, че миналата година е иззета свръхпечалбата на държавните енергийни предприятия.

"Нямаше проблем, когато се изземваха печалбите на държавните енергийни дружества, които всъщност спасиха България в енергиен аспект. Това са АЕЦ "Козлодуй", това е ТЕЦ 2, това са най-големите вноски, които се иззеха, и същият този бизнес, който формира печалби сега, всъщност взе парите от държавните енергийни дружества", коментира Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа".

Министерството на финансите предложи още връщане на 20% ДДС за заведенията и фитнесите. С намалено ДДС да останат само хлябът, брашното, детските храни и книгите. Според експертите, идеята за таван на надценката за определени групи стоки не е добра.

"С директни тавани върху крайни цени или пък върху надценки резултатите не са позитивни, напротив. По-скоро може да се създадат дисбаланси, които да доведат до още по-голямо повишаване на цените. В тази, за съжаление, сериозна инфлационна криза правителствените мерки, колкото и с добри намерения да са те, няма да доведат до толкова сериозни резултати", коментира Владимир Сиркаров.

"Това мародерско поведение на част от бизнеса е в основата на инфлацията, а не увеличеното потребление на гражданите и ние, ако не разберем причината, ще продължаваме да си обясняваме, че икономиката била прегряла, поради което трябва да увеличаваме лихвите, с което ще ударим всъщност само гражданите. А по никакъв начин няма да охладим инфлацията", смята Ваня Григорова.

Според икономистите докладът на МФ от по-рано тази седмица показва, че държавата би могла да има проблем с дефицита, който би се наложило да финансира с все по-скъп дълг, ако не се вземат мерки. А, според синдикатите, е прикрит призив да не се искат пари от най-недофинансираните сектори преди новата бюджетна процедура.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube