На метри от руската граница: Животът в украинския град Золочив

Изтребители на НАТО прехванаха три руски бойни самолета, които навлязоха във въздушното пространство на Естония в продължение на 12 минути. Нарушението беше определено като "извънредно опасна провокация" от Кая Калас. А журналистът Бруно Бекман ни показва една още по-опасна зона недалеч от Харков, където руските атаки са се превърнали във всекидневие за украинците.

Золочив се намира на около 25 км от Харков - вторият по големина град в Украйна. Оттук, от центъра на града, са 15 км до границата с Русия. Но най-близкият жител на Золочив е на 51 метра от руската граница.

Преди войната в Золочив живеят около 24 000 души, сега са 18 000. Белезите на бойните действия личат навсякъде. Много от домовете за засегнати. На 12 юни домът на семейството на 11-годишния Денис е поразен след руска атака с крилата авиационна бомба. По време на атаката момчето е в избата на дома си, превърната в бомбоубежище.

"Татко успя да излезе, беше най-близо до вратата, и започна да ни откопава. А после дойдоха от военната служба", разказва детето.

Баща му - Сергей показва къде точно се е случил ударът.

"Там, на 3 метра удари. Изби вратата, шум в ушите, нищо не чувам, но започнах да изравям. Благодаря на военните, те ги изтеглиха."

И въпреки че атаките са всеки ден, тази жена и двете и деца, отказват да напуснат града. Казват, че първата жертва на войната е истината. Василий, редактор на единствения вестник в Золочив, който продължава да излиза всяка седмица, е живото доказателство за това.

Василий Мирошник е главен редактор на седмичника "Заря", който се разпространява в Золочив и на фронта. Мъжът разказва, че в началото на войната редакцията е била сред първите поразени. Изумен е от руската пропаганда и от начините, по които тя работи. Мирошник казва, че руснаците убеждавали себе си и света, че украинците стрелят по собствената си територия.

"Отивах на местата, които бяха поразени и снимах какво точно се е случило. Много е лесно да се докаже откъде лети снаряд. Защо е нужен хартиен вестник днес? Аз разнасям встника там, където се водят бойни действия, той стига до линията на фронта - на 50, 100 метра. Там няма ток, там няма нищо! Руска телевизия, руско радио и един хартиен вестник, който издавам на практика за своя сметка", разказва Василий Мирошник, главен редактор на в-к "Заря".

В града има пълноценна мобилна болница, която може да се мести там, където е най-необходима. Руснаците бомбардират болниците, и подобни медицински части, се дислоцират на нужните места, за да окажат помощ на ранените граждани.

Една от мобилните болници сега се намира в Циркуни. Ръководи се от Светлана Потапенко. В първия ден на войната заминава за Липци, град наблизо и остава в окупираната от руснаците част седем месеца. Не иска да си спомня за този момент.

"Всички амбулатории, нашата болница, която се смяташе за една от най-добрите в Харковска област , всичко е разрушено, но ние трябва да работим. Трябва да обслужваме жителите на Циркуновска и Липецка област", коментира Светлана Потапенко.

Сега Светлана и колегите ѝ, въпреки ежедневните атаки, показват с гордост новото си работно място и казват, че ще продължат, до победата.