На Оскари в Житница: Как "Сантиментална стойност" покори и българското село

Часовникът на църквата удря шест. Слънцето залязва, но в село Житница не се прибират. Бързат за голямата премиера. Пълнят залата на културния център. Тази вечер тук ще идва шведската легенда Стелан Скарсгард. Тази вечер тук ще дават Оскарите.

Мария Станева, секретар на Народно читалище "Йосиф Добранов - 1933", с. Житница: "Тук за първи път имаме възможността да се срещнем с новото европейско кино на една ръка разстояние, абсолютно гратис. Просто възползвайте се. Нищо друго не се изисква от теб."

Мария Станева живее за такива моменти. Когато родното ѝ село не е откъснато от света, а диша в неговия ритъм. Тя, секретарят на читалището, се бори житненци да гледат изкуство - театър, кино, детски представления. И винаги планира следващото.

Мария Станева, секретар на Народно читалище "Йосиф Добранов - 1933", с. Житница: "Обикновено идват хора от Житница, както и хора от съседни населени места. Разнообразна е публиката. За какво се боря? За малко повече просвета, малко повече духовност, малко повече осъзнаване и да сме малко по-добри. Обичам чуждестранни психологически филми. Психодрама, психотрилър. Никога не съм гледала филм от гледна точка на някаква награда. Просто историята, която предава, посланието, което предава. Според мен това е по-важното."

В Житница чакат тази история с нетърпение. Видели са афиша - "Сантиментална стойност" спечели "Оскар" за чуждестранен филм и голямата награда в Кан. Скарсгард покори Холивуд и Европа. Но за сърцата на житненци има тежка конкуренция - седмокласниците Петър и Павел. И те играят на тази сцена и вече имат по няколко роли зад гърба си.

Павел: "Културният живот в Житница е доста забавен и вълнуващ поради многото представления, организирани от самото читалище и изпълнени в културния център."

Петър: "Всичките хора там сме приятели и се събираме с обща кауза. А пък мен много ме радва това, че забавляваме хората, когато правим пиесите. И винаги след пиесата всички ни казват: "Браво, много добре се справихте". Мен това ме изпълва с щастие.

- Хубаво ли е, че в Житница има толкова активен културен живот?

- Да, наистина е прекрасно, че всичко постоянно е изпълнено с движение. Всякакви събития постоянно навсякъде се случват. Не е някакво замряло, да няма хора. Отвсякъде кипи живот."

Пламен Хаджиев, учител в ОУ "Христо Смирненски", с. Житница: "Ние като учители вярваме, че нашите ученици могат да бъдат мостовете между културите. Ето защо се стремим да възпитаваме знаещи, можещи и добри хора. По новините виждаме как децата постоянно са по телефоните. Ето защо вярвам, че посещението на такива мероприятия, било то филми или театър, имат важно значение най-вече за подрастващите, за да се отделят от електронните устройства."

Също като Оскарите, Евгения и Петра са тук за първи път. Но без тях тази премиера нямаше да се случи. Едната е режисьор и кино програматор, а другата изследва природни ресурси. Събира ги обща мисия - да върнат големите филми в малките населени места. Затова обикалят България. Житница е първата спирка от тазгодишното издание на фестивала им "На кино, на село". Откриват го с филм за семейството, за любовта и важните неща в живота.

Петра Тонева: "Светът е голям и те са част от света. И не бива да остават изключени. И ставайки част от тази европейска аудитория, те могат да мечтаят големи мечти и да ги сбъдват."

Евгения Танева: "Това е филм, който не може да се раздели от държави или от специфични политически, социални или други теми. Това е филм за семейството и всеки един от нас може да рефлектира върху него."

Петра Тонева: "Семейство имаме и в Скандинавието, и в България. Проблемите ни, мечтите ни са сходни. Не сме толкова различни изобщо. Киното ни позволява да осъзнаем тази връзка."

Залата вече е пълна. Не на червения килим, а между червените стени премиерата започва. След финалните надписи зрителите трудно намират думи.

- Къде се нарежда този филм сред вашите любими?

Васил Велинов: "Не съм гледал по-силен филм. Силата му е в качествата на отношенията, как добре са обхванати. Без гръмки слова, само с четвърт поглед, с четвърт дума. Това е нещо невероятно, всеки не може да го направи това. Трудно е да се постигне. Точно такива филми дават импулс на хората за живот, за всичко."

Катя Ташева: "Ние сме социални личности, дето участваме навсякъде. Водим хора в пенсионерския клуб. Мъжът ми свири на акордеон. Ходим по изяви."

Милко Ташев: "Трябва да ги има тия работи. Даже и по-често.

- Защо?

- Защото младите хора искат такива развлечения. Не е важно само ресторантите. Културни работи трябват."

Павел: "Какво ни носи киното? Веселба. В село като има кино, може да се ходи с приятели, което е весело, защото така се обсъжда филмът."

Петър: "Чувстваме филмът как е. Аз често се поставям на техните места и какво бих направил, ако бях на тяхното място, и това наистина ни пренася в един друг свят."

А Евгения и Петра искат всяко българско село да бъде част от света. Да гледат филми на големия екран. И то редовно, а не по няколко пъти годишно.

Петра Тонева: "Първото българско село, което е имало кино, е Бутан, в Северозападна България. Общият брой на киносалоните е бил близо 3000. В момента ние съживяваме тази кино мрежа и самите пространства все още съществуват. И спомените оживяват понеже много от хората са били на кино и помнят какво е било и е било важно за тях да го имат."

Евгения Танева: "Можем да покажем много примери, в които хората от читалищата и местните хора също създават много красиви неща. Споделят ги едни с други. Ние сме просто една песъчинка от тази общност."

Тръгват към следващите села. Ще търсят още кино будители.

Петра Тонева: "Вече мислим за кино на село, вече са минали тежките години, в които няма как да се случат нещата. Вече трябва да мислим как всъщност искаме да живеем и какво значи добрият живот за нас. Това вече е време на действие."

Евгения Танева: "Заедно наистина може да се постигнат чудесата. Общността винаги се намира, когато си готов за нея."

"- Как киното променя хората?

Мария Станева: "Според мен ги прави по-човечни. Замисля ги и ги кара да осъзнават истинските стойности и ценности в живота им, които са да бъдеш добър човек, да забелязваш човека до себе си, неговите нужди, неговите травми, това, което може би носи в себе си, без да го споделя, и да си по-толерантен съответно."

В Житница ще помнят вечерта на Оскарите. На екрана видяха себе си в една скандинавска история. "Сантиментална стойност" спечели и на сцената на българското село.