Очертанията на войната: Ще има ли мир?

Тази седмица войната може би се съобрази с наближаващите коледни празници и ни спести обичайната доза драматични преживявания с негативен оттенък. Ако изключим продължаващата касапница в Донбас и поредната „порция“ ирански дронове за украинските градове и електроцентрали, то последните дни преминаха предимно под знака на дипломацията. Появи се и някаква искрица надежда за мирен изход от привидно безизходния конфликт. Засега обаче по-скоро може да говорим за мъждукащо малко огънче, отколкото за светлина в края на тунела.

Напред-назад – дипломатическите совалки на седмицата

Голямата дипломатическа седмица започна с (изненадващо) посещение на Путин в Минск. Московският диктатор вече се намира в такава международна изолация, че за да симулира някаква външнополитическа дейност, се вижда с Лукашенко по-често, отколкото някои дами с фризьора си. Самопровъзгласилият се за президент на Беларус някогашен колхозник е не само доказан мазник, той е всепризнат майстор на „мазната“ преговорна борба. Твърде вероятно за пореден път да се е измъкнал от настойчивите искания на госта си за пряко участие в „специалната военна операция“.

Цената, платена от „картофения фюрер“ (популярен прякор на Лукашенко сред милионите му недоброжелатели) едва ли е била висока: редовната порция кухи фрази за солидарност, обща политика и увереност в бъдещето, плюс някой друг тон дефицитни амуниции и може би няколко дузини боядисани в бледо зелено возила с военно предназначение.

Въпреки че за пореден път се заговори за възможно настъпление към Киев и Лвов от север и даже за възможно включване на белоруската армия в него, водещите световни разузнавания засега не виждат признаци да се подготвя нещо такова. Единственият нов нюанс в „братските“ взаимоотношения между Москва и Минск е изтеклата информация, че белоруски военни се занимават с подготовката на „частично“ мобилизирани руснаци на територията на страната. Явно известната доскоро като втора по сила армия в света толкова го е закъсала за кадри, че се налага чужденци без боен опит да заемат вакантните места на руски младши офицери.

Във вторник Путин вече си беше в Москва, където отдаде дължимото на част от тези с най-голяма заслуга войната да продължава да се води с изключителна интензивност и ожесточение – официалните руски пропагандисти. Не всички обаче бяха там. Липсваха, например Соловьов, словоблудстващият радиоводещ Мардан, който открито призовава да се заличи „всичко украинско“, Красовски, който стана известен най-вече с това, че настояваше от екрана на тв канала RT украинските деца да бъдат „давени и изгаряни“. Липсваше и Кисельов, който между две почивки в Дубай обича да коментира компютърно симулирани кличпета показващи как ракета „Сармат“ изтрива от лицето на земята Великобритания.

В грамадната мраморна зала на Кремъл все пак присъстваше първата дама на руската пропаганда Маргарита Симонян, която, разбира се, получи орден за „заслугите“ си, както и Денис Пушилин, който е нещо като държавен глава на така нареченото ДНР (Донецка Народна Република). Той също напусна Кремъл като орденоносец.

Зеленски отвърна на удара като се появи в сърцето на ада – Бахмут. В затъмнено хале на полуразрушена заводска постройка той се срещна с част от защитниците на изстрадалия град, поговори си с някои от тях, награди най-заслужилите с бойни ордени, позира за групова снимка и след това набързо отпраши за Вашингтон. И всичко това ставаше на фона продължаващата наблизо жестока битка. Видеокадрите от събитието потвърждаваха автентичността му – звуковият фон се доминираше от тътена на артилерийските дуели и експлозиите.

Когато руските войнолюбци от всички нива и прослойки разбраха каква „сочна“ цел е била под носа им, а след това тихомълком се е изплъзнала, буквално наддадоха вой до небесата. Профилите на Z-патриотите в социалните мрежи се нажежиха до червено, а вагнеровец No 1 Пригожин дори публикува предизвикателен клип.

„Подарък“ за Рогозин и невидимите игри на Буданов

Украинското разузнаване, например, успя да установи с изключителна точност, че Дмитрий Рогозин, доскорошен шеф на „Роскосмос“ (Руската държавна космическа агенция), безхаберно е решил да отпразнува в ресторант в Донецк (някакви си двайсетина километра от фронтовата линия!) рождения си ден в голяма компания. Съответно, десетина минути след като Рогозин и съпругата му прекрачват прага на ресторант „Шеш-беж“, в заведението долита и „подарък“ за него от ЗСУ – високоточен снаряд 155-мм „Ескалибур“ изстрелян най-вероятно от самоходна гаубица „Сезар“ френско производство. Двама от гостите издъхват на място, жена му е контузена, а той е ранен поне веднъж. Налага се да бъде транспортиран до Москва за лечение. В момента състоянието му се определя като „стабилно тежко“.

Рогозин не е просто високопоставен чиновник, той е популярна медийна и обществена личност. Освен това си пада нещо като творец. От неговото „перо“, например, няколко дни по-рано се пръкна музикалният „шедьовър“ „Сарматушка“, която бе изпълнена по телевизията от известен руски певец в съпровод на армейски оркестър и която възпява възможен удар с едноименните междуконтинентални ядрени ракети по САЩ. Друг любопитен момент от биографията на Рогозин е, че той се афишира като нацист и то не просто някакъв си там рашист, ами от тези които боготворят Хитлер като свой бог.

Ловът на Рогозин е поредният успех на украинското разузнаване, ръководено от 36-годишния генерал Буданов. Ефикасността на екипите му е направо плашеща. Пак тази седмица изтече информация, че в края на април те са засекли пристигането в Донбас на генерал Герасимов, началника на руския Генерален щаб. В резултат на тази информация по местонахождението му е нанесен мощен удар. Само късметът е спасил Герасимов, който се е разминал на косъм със смъртта.

Освен засичането на приоритетни индивидуални мишени, разузнаването на ВСУ може да се похвали, че е успяло да установи с висока достоверност вероятните цели на руската инвазия още преди тя да е започнала, както и изграждането на гъста мрежа от информатори на все още окупираните територии. Не по-малко важно е и организирането на серия диверсионни рейдове дълбоко в територията на Руската федерация. Безспорният връх на техните усилия за момента би трябвало да е ударът срещу Кримския мост, в който Буданов и хората му играят много сериозна роля.

Иначе ежедневието на украинските военни разузнавачи е изпълнено предимно с рутинна работа като намирането на приоритетни цели: щабове, складове с боеприпаси и райони на съсредоточаване на вражески войскови части. И ако често чувате за поразени такива цели, то безспорна заслуга за това имат не само артилеристите и ракетчиците на ЗСУ, но и екипите на Буданов. Техните анализи се базират не само на сведения, получени от окупираните територии, но и на най-модерни средства за радиоелектронна борба, както и на информация, предоставена от центровете за наблюдение на НАТО.

Напредването на зимата, стабилизирането на фронта и преминаването на войната в позиционна фаза постави нови предизвикателства пред украинското военно ръководство и за пореден път го принуди да прояви гъвкавост на бойното поле. Новото е решението да се използват високоточните ракети на Хаймарсовете не само срещу складове, щабове и мостове, но и срещу бази за настаняване на руски войски. На щаба на Буданов не му бе необходимо много време да установи, че руското командване се е отказало от идеята да настанява бойците си в къщи и апартаменти, а се стреми при всяка възможност да ги събира на едно място. Така редица хотели, общежития, спа-центрове и други подобни сгради на окупираната част от Украйна набързо се превърнаха във военни бази на окупаторите.

Друг ефикасен начин, по който Буданов и щабът му успяват да всяват ужас сред агресорите, са ударите по администрацията, силите на реда и най-вече по колаборационистите на окупираните територии. В това отношение те разчитат предимно на различни диверсионни групи сформирани от специалните части, както и на лоялни на Киев партизани. Само в един ден двама членове на руското ФСБ бяха взривени посред бял ден в колата си в Мелитопол. Също така кметът на село Любимовка, Херсонска област, Андрей Штепа приблизително по същото време изгоря като факла в автомобила си.

Медведев вместо Путин в Пекин, а Зеленски – лично при Байдън

В сряда Пекин прикова вниманието заради височайша руска визита там. Не, не е това, което си мислите. Вместо настоящия руски президент на крака при Си Дзинпин дойде бившият такъв – някогашният символ на възраждащата се Русия Дмитрий Медведев. И не бива да се учудваме на това! Просто никой на този свят не иска повече да има общо с Путин.

Отвъд разменените официални любезности и протоколни усмивки не се случи нищо запомнящо се и Медведев си тръгна с празни джобове.

Стана ясно, че Китай няма да доставя микрочипове за руския военно-промишлен комплекс, няма да предоставя танкери за превоз на руския нефт, и най-вече - банките в милиардната страна ще усилят прилагането на финансовите санкции срещу Москва.

На точно обратния полюс беше атмосферата по време на посещението на Зеленски в САЩ. Украинският президент умишлено избяга от образа на официален държавен глава, прибягвайки до доста нетрадиционен дрескод – зеленикав армейски пуловер вместо строг костюм. Това не попречи навсякъде да бъде посрещан като герой, включително от считаните от някои за пета колона на Путин в САЩ републиканци, а речта му да бъде аплодирана от целия Конгрес.

Американският Дядо Коледа явно е решил да бъде доста щедър към украинците, защото техният президент напусна Вашингтон с грант за почти 2 милиарда долара, осигурен от Байдън. Освен това за следващата година ще бъде гласувана колосална финансова помощ за Киев – около 45 милиарда долара, които, обаче, няма да са само за въоръжение, но също и за инфраструктурата, както и като пряка помощ за бюджета.

По отношение на оръжията, прави впечатление че ЗСУ за пореден път ще получат най-вече това, което им е най-нужно в момента, но не и това което им трябва. Черешката на тортата в този пакет безспорно е ПВО системата Patriot, която би трябвало да изиграе решаваща роля в борбата с руските ракети. Освен, че е много скъпа (само една нейна ракета струва над 3 млн. долара), тя изисква многоброен добре подготвен персонал, който тепърва ще трябва да бъде обучаван, така че е малко вероятно да я видим в действие преди пролетта на 2023 г. От друга страна, нейното присъствие ще респектира неимоверно руснаците, защото ЗСУ ще могат вече да свалят и балистични ракети, срещу които иначе към момента са безсилни. При това се очаква в обозримо бъдеще да пристигнат още такива батареи.

Генерал Залужни (главнокомандващият на украинските въоръжени сили – ЗСУ) неотдавна в интервю каза, че е помолил Дядо Коледа за 300 танка, 700 бронирани автомобила и 500 гаубици. Според него те ще гарантират на Украйна, че агресорът навсякъде ще бъде изтласкан отвъд държавните граници, определени през 1991 г. От публикуваните списъци става ясно, че засега ЗСУ ще намерят под елхата само известно количество бронирани машини. Но що се отнася до модерни танкове, всички западни страни-производителки засега си правят оглушки. Малко по-различна е ситуацията с гаубиците. Откакто войната се превърна в позиционна тя ежедневно „изяжда“ толкова много снаряди, че за момента партньорите на Киев изпитват огромни трудности да снабдяват адекватно дори наличния артилерийски арсенал на ЗСУ, камо ли още 500 нови дула.

Може би именно липсата на перспектива за скорошно драстично увеличаване на обема на въоръженията и, съответно, за перспективи за бърза победа на бойното поле, склонява ръководните фактори в Киев към размисли за доскоро немислимото – възможни мирни преговори с врага. Това все пак няма да е молба на колене, а по-скоро обратното – от позицията на силния. И, за да е налице една такава позиция, много важно е ЗСУ да бъде още по-добре въоръжена, за да успее преди началото на преговорите да освободи още територии, както и да е в състояние да отблъсне евентуално ново голямо руско настъпление.

Според Уолстрийт Джърнъл Зеленски смята през февруари да предложи план от десет пункта, който да гарантира дългосрочен мир и стабилност. Към това го подтиква и Байдън, който за пореден път отказа доставка на танкове M1 Abrams и ракети със среден обсег. Според една от най-авторитетните световни медии "Уошингтън поуст" американският президент е предложил на госта си три варианта за мирен изход:

• Русия се изтегля от всички територии, завладени от 2014 г. насам, т.е. се връща на линията на международно признатите граници на Украйна от 1991 г.
• Русия се връща на линията на съприкосновение от 24 февруари, т.е. запазва окупираните дотогава части на Донбас, Луганска област и Крим.
• Русия връща всичко без Крим.

Запознати твърдят, че Зеленски е приел само първия вариант и категорично е отхвърлил другите два. Това е становището на почти всички негови сънародници. След всички жертви и страдания те желаят само едно – пълно освобождение и едва ли биха приели компромисни сделки. Следващият ход е у Байдън, който според запознати, е останал в известна степен объркан от категоричността и решителността на госта си, а и е в изначално трудна позиция заради растящите световни симпатии в полза на украинската кауза.

Засега шансовете за мирно урегулиране на конфликта като че ли ще се окажат илюзорни. От близкото обкръжение на Зеленски в петък заявиха какви ще са целите на Украйна във войната:

• победа над Русия
• възмездие за руските военни престъпници
• лишаване на Русия от способността да води агресивни действия в бъдеще

Те звучат хем категорично и решително, хем донякъде нереалистично с оглед сегашното съотношение на силите, което навява мисли за продължителна и изтощителна война.

От НАТО също не си правят илюзии за скорошен мирен изход от касапницата. След завръщането на Зеленски в Киев генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг коментира за "Файненшъл Таймс", че единственото, което сега иска Путин, е време за прегрупиране и възстановяване. Това означава, че западните партньори на Украйна ще продължават да поддържат Украйна докато това е нужно.

Иначе Путин и тази седмица направи някакви намеци за мирен изход, но едва ли някой му вярва, че е искрен. И това стана на фона на заявленията на министъра на отбраната Шойгу, че за 2023 се предвижда увеличаване числеността на въоръжените сили на Руската федерация до 1,5 млн. души, както и на уверенията на същия, че специалната военна операция ще бъде доведена до успешен край. Първото може и да се получи, но на каква цена? С какво ще бъдат екипирани и въоръжени тези хора, как ще бъдат изхранвани и от кои сектори на икономиката ще бъдат взети? Във второто, обаче, най-вероятно вярват само кремълският диктатор, диванните „войски“ от Глубинката, както и някои отчаяни апологети на рашизма у нас и по света. Както се казва - вярвайте си!

Обратното броене вече е в ход

Най-интересното е, че в случая за пореден път се касае за прословутото „сметки без кръчмар“. Рязкото свиване на газовия експорт на Русия и наложеният от Г-7 финансов таван на цените на руския нефт значително намаляват едни от най-важните постъпления в бюджета на Русия. В момента нефт купуват най-вече Индия и Китай като индийците успяват да изнудват руснаците да им дават от черното злато дори под установения лимит от 60 долара.

Тих ужас цари и сред работещите в друга ключова за руската икономика индустрия - металургията, която обичайно досега е осигурявала около 8% от брутния вътрешен продукт на страната. Заради санкциите предприятията ѝ не могат да реализират около 30 млн. тона готова продукция.

В най-авторитетното британско издание "Таймс" вече писаха, че войната в Украйна е върнала Русия около 30 години назад във военно и икономическо отношение, и че ще са нужни приблизително толкова тя да възстанови статута си на световна суперсила. Това е в пълен унисон с мнението ми, че крахът на планираната като тридневна показна полицейска акция „специална военна операция“ ще превърне Руската федерация от глобален хегемон в регионален доставчик на ресурси с ядрен арсенал, т.е. нещо като Пакистан.

И накрая малко предпразнична информация за размисъл. Преди дни руските медии заявиха за пореден военен успех. В населения пункт Маринка, където ожесточени боеве продължават вече осем месеца, руските войски се успели да вземат под свой контрол още две улици в центъра на града. Пак през тази седмица украинският Генерален щаб официално оповести, че в Донбас е ликвидиран сто хилядният нашественик и така е премината още една психологическа бариера. Междувременно в Русия излязоха официални данни, че за последната година алкохолиците в селата са се увеличили със 7%, а от 2015 г. броят на децата с увреждания е нараснал с около 135 000. При това вече никой там не крие, че от началото на безумната агресия над един милион руснаци, най-вече млади, високообразовани и с перспективни професии, са напуснали страната. Звучи като обратно броене. За кого ли?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube