След петиция срещу разделянето на остров "Св. Св. Кирик и Юлита" в Созопол, служебното правителство разглежда отново казуса със спорното решение. Какво предизвика недоволството на учени и общественици – анализ на Мария Чернева в рубриката "След новините".
Решение на Министерския съвет от януари разделя остров "Св. Св. Кирик и Юлита" на две. Близо половината от територията на острова се отнема от министерство на културата и се предоставя на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" за изграждане и поддържане на пристанищно съоръжение - кей за пътнически кораби и вълнолом. За острова, който от десетилетия е почти недостъпен с опасни и рушащи се сгради, това трябва да е добра новина. Но решението на кабинета взриви учени, археолози, общественици и местната общност. Най-вече заради основния мотив за решението – територии с отпаднала необходимост.
проф. арх. Тодор Кръстев - председател на Българския национален комитет на ИКОМОС: "Много лоша формулировка. Отпаднала необходимост е абсолютно брутална формулировка. Необходимостта изобщо не е отпаднала."
Юлиян Попов – служебен министър на околната среда и водите: "Аз не мисля, че каквото и да било, там е с отпаднала необходимост."
Тихомир Янакиев – кмет на Созопол: "Ние сме против неизвестността, която съпътства това намерение."
гл. ас. д-р Найден Прахов – директор на Център за подводна археология: "С този акт се зачерква един проект, който е за създаването на този музеен научно изследователски и културен център."
Аспасия Порожанова - Инициативен комитет срещу разделянето на острова: "Ние не искаме това да се случи."
Гинка Желева – Инициативен комитет срещу разделянето на острова: "Ние искаме да се възстанови историята на града ни."
Последва петиция за отмяна на решението на Министерския съвет, бяха изтъкнати множество нарушения, които го съпътстват. Още повече, че разделянето на острова застрашава да се превърне в международен въпрос. И се налага служебното правителство да преосмисля наследеното решение.
Юлиян Попов – служебен министър на околната среда и водите: "Частни интереси винаги е имало към това място, защото то е много привлекателно, много апетитно. Сега какво точно се е случило, как се е случило, какви консултации са водени, не знам. Но това, което ние сме решени, освен това и като правителство сме решени, всяко едно решение, което се взима да бъде взимано по консултативен път с участие на различни институции по най-отворения възможен начин. Така че ако в някакъв момент е имало някакъв частен интерес или е имало някакъв политически вакуум, ние просто ще преодолеем това."
Вярно е, че островът се нуждае от спешни мерки да се овладее разрухата. Но рехабилитацията на пристанищната инфраструктура е последната стъпка. Затова избързването и изненадващото отделяне на терена събужда всички възможни страхове.
Тихомир Янакиев – кмет на Созопол: "Това се направи в 12 без 5. На местната общност, на нас, на хората не ни беше обяснено какво точно ще се прави. Аз в неформален разговор с хора от борда на директорите на ДППИ, ми беше обяснено, че ще има яхтена марина. Тук ще пристават яхти, корабчета атракционни и т.н. Някакви търговски обекти, евентуално, което разбирай ресторанти или пак там такива неща. После дойде там един депутат, който почна да казва, че нямало да има ресторанти. За мен това е изключително несериозно отношение към хората. Първо, това е много символно място, виждате, къде сме застанали. Трябва да се подхожда по-открито, когато става въпрос за нещо подобно. Ние не сме против инвестициите. Естествено, че всеки иска да се облагороди това място, да се направи нещо. Но ние сме против неизвестността, която съпътства това намерение."
Самото решение на Министерския съвет от 21 януари не дава особена яснота за намеренията. Но пък е ясно, че островът вече е разделен на два поземлени имота, които са вписани в кадастралната карта и регистри на Созопол. Извън законовия ред.
Тихомир Янакиев – кмет на Созопол: "Трябва да кажем първо, че това разделяне на острова, чисто юридически аспект, ако се гледа, според нас е незаконно. Защото ПУП-вете така направени изменението им, не кореспондира със законния ред, по който трябваше да бъде направено. Не е минал най-малкото общински експертен съвет. Моля хората, които трябва да го проверят това нещо, да го проведат да бъда така добри."
проф. арх. Тодор Кръстев - председател на Българския национален комитет на ИКОМОС: "Цялата българска експертна общност настръхна от цялото това решение. Имам предвид, български националния комитет на ИКОМОС, Международния съвет за паметниците на културата и забележителни места, съюзът на архитектите, камерата на архитектите, археолози, цялата археологическа общност и т.н. сме против това."
Освен това, каквито и да било намерения би трябвало да минат през върволица от съгласувания и одобрения, най-малкото защото островът е обявен за групова археологическа, архитектурна и историческа ценност от национално значение. Или има най-висока степен на защита. Статут даден срещу ясна концепция как трябва да се развие острова и сключените вече договори и с френската държава за изграждането на център на черноморските цивилизации с научни изследователски звена за опазване на подводното и природно културно наследство. Цел, която ще бъде задвижена от цялата експертна сила на ЮНЕСКО, който вече прие Центъра за подводна археология за свой институт, а парламента преди дни парафира този акт. В същото време, решението на министерски съвет ликвидира голяма част от грандиозния замисъл.
проф. арх. Тодор Кръстев - председател на Българския национален комитет на ИКОМОС: "Значи това е Центъра за подводна археология. Това е аквариума. Това са лаборатории и прочие към центъра. Това трябва да се ликвидира, вероятно. Както и тези тук, цялата тази зона, приемна зона, за която стана дума, трябва да бъде същност, тези изгради съществуващи трябва да бъдат ликвидирани. Самото пространство тук за култура и за изкуство и така нататък, същото ще бъде, вероятно, отнето и ликвидирано."
гл. ас. д-р Найден Прахов – директор на Център за подводна археология: "Нашата визия е, че тук преди всичко трябва да пристават научни изследователските кораби, които ще бъдат свързани с този комплекс. Центъра за подводна археология има свои неголям кораб и лодки, които бяха предвидени тук да се помещават. Също така в момента Министерството на околната среда и водите има много сериозен проект. за който ще има финансиране по норвежката програма за създаването, постояването на български научни изследователски кораб, който ще бъде ангажиран в интердисциплинарни изследвания на екологията, биоразнообразието, климатични промени, включително и на културното наследство под вода."
Юлиян Попов – служебен министър на околната среда и водите: "Работим много близо с норвежкото правителство за подкрепа на научните изследвания, свързани с морето. но също и с други фондове и международни научни програми, които могат да подкрепят и да изградят една много солидна научна, изследователска и културна база, която да ни помогне да вземем и политически, да вземем централно място в науките и политиките за Черно море, също и в културната дипломация, която е изключително важна, тъй като Черно море, както знаем, е център на конфликт, който няма изглед да се реши окончателно скоро време и координацията, културната дипломация е много важна в дългосрочен план. Един подобен център може да промени не само туристическия профил на Созопол, той може да промени туристическия профил още на българският туризъм, да се насочи вече към научен културен туризъм с много по-висока принадена стойност и освен това да излезе от своите сезонна ограниченост, тъй като подобен център ще привлича хора целогодишно."
гл. ас. д-р Найден Прахов – директор на Център за подводна археология: "Има смисъл това пристанище да се рехабилитира, да се възвърне към живот, но то трябва да е част от тази концепция за острова. А това по никакъв начин не е заложено в това решение на Министерски съвет."
Каква кореспонденция и намерения стоят зад решението на предишното правителство – министрите от служебния кабинет за сега не отговарят на запитванията ни. Постфактум, от министерството на културата са извадили един мотив мотив - Обезпечаване на туристическата дейност на острова. Бившият министър на транспорта пък гарантира с думата си, че няма частни интереси. Местната общност, обаче, не приема подобна заявка.
Аспасия Порожанова - Инициативен комитет срещу разделянето на острова: "Знаете ли какво? Срещнете се със созополчани и ги попитайте. Колко кораба могат да представят на 60 метра Кейова стена? Ние всички от деца помним, когато беше военното училище тук и имаше всички кораби на военните представяха Само пътно до Кея, защото иначе вятъра и течението ще ги направи на нищо. Никакво търговско пристанище тук не може да стане. Съществува обаче опасността на местните хора, че като се строи натам един голям хотел, който там има за яхти пристани и трябва тези яхти да изчезнат от там и трябва да дойдат тук. Това е. Само че аз не знам точно как ще станат - плюс търговски кораби, плюс яхти. Това е някаква фантасмагория."
Елена Тюфекчиева - Инициативен комитет срещу разделянето на острова: "Тук на 100% ще станат увеселителни барове, дискотеки и какво ли не. Една година по Аполония ей тук, където виждате плаца, бяха направили дискотека. Ние денонощно, моята къща е ей тук насреща, стария моряк ресторанта, ние денонощно нямахме абсолютно никакво спокойствие. Боища, викания, пък музиката да не ви говоря."
Тихомир Янакиев – кмет на Созопол: "Аз ще ви кажа какво говорят хората и какво си помислих и аз. Айде да не се крием зад хората. Да ви кажа аз какво си мисля. Че с парите на ДППИ ще се направи нещо и понеже ДППИ не е, според мен, юридически субект, който може да стопанисва яхтени марини и ресторанти, ще се отдаде после на концесия на някой правилен човек."
Гинка Желева – Инициативен комитет срещу разделянето на острова: "Ние не искаме това да се случи. Ние искаме да се възстанови историята на града ни. Това е историята на Созопол. Трябва да я предадем на деца, на внуци, на поколения и да остане във век и векове. Както градът ни е вековен, така и това нещо да остане във вековете."
гл. ас. д-р Найден Прахов – директор на Център за подводна археология: "Ако бъде дадено на концесия след като бъде рехабилитирано, там не знам въобще в бъдеще какъв контрол може да има и независимо какви са сега намеренията на участниците в този процес, в бъдеще как може да се обезпечи тази функция на пристанището като част от функционирането на този изследователски център."
проф. арх. Тодор Кръстев - председател на Българския национален комитет на ИКОМОС: "Би трябвало първо да се анулира това решение. ..да се изработи един план за управление, опазване и управление… и това да стане с европейско партньорство, т.е. да се приеме европейското партньорство. " може би при едно добро управление на целия този проект да се номинира острова за световно наследство."
Картите са раздадени отново, на ход е служебното правителство. Въпреки краткия му кръгозор, се налага да гледа надалеч. Сега е и момента, в който България може и през този проект, да заеме централна роля в политиките свързани с Черно море.
Чуй новините
Подкаст
