Преди окончателно гласуване: Вдигат максималния осигурителен праг

Депутатите от бюджетната комисия приеха за второ четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Гласуването премина без съществени дискусии като депутатите запазиха правото си за обсъждане за пленарна зала.

Сред спорните теми беше вдигането на максималния осигурителен праг.

Комисията отхвърли предложението на опозицията да не бъде увеличаван максималният осигурителен праг от 3000 на 3400 лв. Срещу това се обяви и финансовият министър Асен Василев, който присъства на обсъждането. По думите му, предишното вдигане на прага от 2600 на 3000 лв. не се отразило на Ай Ти бизнеса, нито е довело до отлив на компютърни специалисти.

"Вицепремиерът беше последователен от самото начало, но част от управляващата опозиция се обяви срещу това и се създаде усещане, че няма обща позиция", коментира Петър Чобанов от ДПС.

Резерви срещу увеличението на прага изказа и Георги Ганев от "Демократична България". Той призна, че фирмите от сектора на информационните технологии в началото са се почувствали обидени, но постепенно възприели идеята за повишаване на прага.

"Те предпочитат пет години по 8% да расте прага, отколкото изведнъж с 40%", обясни Ганев. По думите му трябва да има предвидимост на прага.

От "Демократична България" ще предложат да има механизъм към Кодекса за социално осигуряване, който да осъвременява прага спрямо доходите.

Опозицията настояваше и за по-малко вдигане на минималния осигурителен праг на земеделските производители. Според закона той трябва да се изравни с минималният в страната - 710 лева, колкото е минималната работна заплата. В момента прагът е 420 лева.

От ГЕРБ-СДС предложиха също компенсацията за работещи майки през втората година след раждането им да е 70% допълнително към заплатата. По този начин ще се стимулират жените да работят. Втората година майчинство ще стане от 1 април - 710 лева.

От правителството предлагат компенсацията да бъде 50%. Зад това предложение застана и финансовият министър Асен Василев.

"Въпросът е сериозен, все пак предимството на България е по-дългото майчинство. Една майка не може да бъде заменена от една лелка. Мястото на майката, ако не е в крайна нужда, е да бъде вкъщи и да си гледа детето", коментира Румен Гечев от БСП.

Основни параметри на бюджета:

• Рекорден социален бюджет предвижда правителството тази година. Разходите достигат над 16,8 млрд. лева.
• Сред заложените промени в социалния бюджет е увеличаването на минималната работна заплата от 650 на 710 лева.
• Минималният осигурителен доход на земеделските производители се увеличава от 420 на 710 млн. лева.
• Минималният осигурителен праг, включително и за самоосигуряващи се лица, достига до 710 лева.
• Увеличава се максималният осигурителен доход от 3000 на 3400 лева.
• Обща сума на приходите и трансферите е 16,8 млрд. лева, което с 1,2 млрд. лева повече от миналата година. Най-голям дял имат приходите от осигурителни вноски – 9,5 млрд. лева. Разходите са 16,8 млрд. лева
• Пенсиите ще бъдат увеличени от 1 юли с 6,1%. До 30 юни минималният размер на пенсията за стаж и възраст е 370 лева. От 1 юли тя става 392,57 лева.
• Социалната пенсия за старост до 30 юни ще бъде 170 лева, а след тази дата – 180,37 лева. Таванът на пенсиите ще остане 1500 лева.
• Увеличава се минималното обезщетение за безработица на ден от 12 на 18 лева, както и максималното обезщетение от 74,29 лева на 85,71 лева.

Свързани статии:

Бюджетната комисия прие за второ четене бюджета на Здравната каса

17:21, 17.02.2022

Чете се за: 02:35 мин.