Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Пример отвън: Как се гласува по пощата?

Паулина Найденова
от Паулина Найденова
22:55, 18.06.2022
Чете се за: 12:25 мин.
По света
Слушай новината

Важен референдум за промени в правосъдието се проведе в Италия. Заради ниската избирателна активност обаче той беше обявен да невалиден. Над 51 млн. италианци имаха право на глас по въпроси за кандидатурите на политици и работата на магистратите.

За разлика от България, в Италия тези, които не живеят в страната, могат да гласуват по пощата от държавата, в която са регистрирани.

Как става това и защо България все още е начинаеща в пряката демокрация, вижте във видеото на Паулина Найденова.

Над 25 милиона мъже и 26 милиона жени имат италианско гражданство и съответно право на глас. 5 милиона от тях живеят в чужбина.

Италианските граждани, които не живеят в Италия получават писмо от посолството на адреса, на който са регистрирани. В него са въпросите от референдума и плик, на който са залепени пощенски марки. В плика се слагат отговорите и писмото се изпраща до посолството.

"Това е един модел, който се упражнява от години. За хората, които са трудно подвижни, а искат да упражнят правото си на вот, хубаво е да имат опция", разказва Анжелина Иванова, която е с българско и италианско гражданство.

"Аз мисля, че и в пощата, и в стая, където се гласува - ако искат да те измамят с гласуването ще го направят, така чe за мен е редно. Дай да вярваме, но мисля, че какво ще стане само Бог си го знае", казва готвачът Лео Бианки.

"В Италия ние обичаме много да коментираме всички потенциални скандали - всичко. Но да Ви кажа на тази тема никога не съм чувал последни години някой, който се оплаква от това. Никога. Нито, когато съм в чужбина, нито, когато съм в Италия - не!", споделя Анселмо Капороси от Италианска търговска камара в България.

Другият начин за гласуване е на място в посолството. За Анселмо Капороси от Италианската търговска камара в България най-интересен на този референдум е въпросът: дали да се разделят функциите на прокурори и съдии. Сега един и същи човек на едно дело може да е прокурор, а на друго съдия.

"Тази промяна, която се предложи, е да се направи фиксация. Ако си прокурор, ще работиш само като прокурор, ако си съдия, ще си само съдия", обяснява той.

Гласуващите не са длъжни да отговорят на всички пет въпроса. Анжелина Иванова, която има двойно гражданство от 25 години, има мнение само по два.

"Дали да продължи задържането под стража, докато трае един процес. Другият въпрос е дали може да изпълняваш държавна длъжност, ако си съден или си в процес", казва тя.

"Сега италианското право казва - ако един човек повече от две години е бил в затвор за причини, свързани с корупция и други криминални дейности, той няма възможност и не може да се кандидатира като политик или да вземе някои държавни позиции към някои държавни институции на високо ниво", обяснява Анселмо Капороси от Италианска търговска камара в България.

Според Анжелина има въпроси, които не трябва да се подлагат на гласуване.

"Има някои въпроси, за които според мен, се изисква повече познания, за да
бъде взето някакво решение. За магистратите няма как хората да имат
компетенцията да вземат това решение. Най-малко да имаш юридическо образование, да си завършил право. Аз нямам такова и няма как да взема отношение по въпрос кой трябва да оцени магистратите и как трябва да бъдат оценявани, защото на всеки 4 години те се оценяват", смята тя.

Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова напомня, че както в България, така и в Италия е допустим предварителен контрол на референдумите от страна на Конституционния съд.

"Както в България, така и в Италия е допустим предварителен контрол от страна на Конституционния съд, относно конституционността на въпросите и да кажем тази година италианският конституционен съд не е допуснал да се произведе референдум за легализиране на дрогата и за допускане да се произнесат избирателите относно допустимостта на асистираното
самоубийство. Най-много референдуми се произвеждат в Швейцарска конфедерация. В ЕС и в света. Да кажем в САЩ доминират местните референдуми", казва доц. Киселова.

Според Лео Бианки хората, които са се установили в друга държава, не трябва да гласуват. Затова и той не го прави. Споделя, че за последно е гласувал, когато е бил на 18 години.

"Ще съм на почивка и няма време, за да гласувам и второто – последните години не съм гласувал, защото малко се отдалечавам от италианските неща. Заради факта, че на мен никога не са ми помагали политици в Италия и също не са ми нужни чуждите помощи. При нас в Италия политиката развали доста от хубавото в Италия и ти пак да промениш нещо, те пак ще го променят както им харесва повече. Може би един глас може да помогне, но не вярвам, че един глас може да промени нещо, така че не се чувствам виновен. Хората, които са примерно на работа и нямат постоянен адрес, мисля, че може да гласуват. Но хората, които имат постоянен адрес,
регистрирани са в друга държава мисля, че може би е причина точно това, че искат да се махнат от тяхната държава, защото нещо не работи и в моята страна мисля, че е точно това", казва той.

Заради ниска избирателна активност от малко над 20% референдумът в Италия беше обявен за невалиден. За да бъде успешен, трябва да са гласували 51% от хората, които имат право на глас. За сравнение, в България законът гласи:

"За да бъде легитимен един референдум, е необходимо да са участвали толкова избиратели, колкото са участвали на последните избори. Тоест легитимността на референдума ще бъде равна на легитимността на Народното събрание и ако мога да се пошегувам - сега е златното време, защото сме свидетели миналата година на най-ниската избирателна активност, но от тях гласувалите повече от половината е необходимо да са подкрепили въпросите или въпроса. Тъй като законът изисква положителен отговор, въпросът трябва да е зададен така, че отговорът да е "да". Референдуми се провеждат национални по въпроси, които са от компетентността на НС и могат да бъдат уредени със закон. Не могат да се подлагат на референдум въпроси, които са свързани с одобрението на бюджета. Касаят размера на данъци, такси и осигуровки. Както и въпроси, свързани с изменението на Конституцията, тъй като те са от компетентността или на Великото народно събрание или по особен ред Народното събрание ги решава. Разбира се, не могат да бъдат подлагани на референдум и въпроси, свързани с контролните и конститутивните правомощия на Народното събрание, например - не можем да изберем министър на референдум", обяснява доц. Наталия Киселова.

Законът на референдумите е приет у нас през 2009г. Оттогава досега в България гражданите са питани три пъти.

"В България са проведени три референдума. Първият е относно развитието на ядрената енергетика в България. Вторият е за електронното и дистанционното гласуване и третият е за реформа в политическата система. Народните представители са и ревниви по отношение на това да бъде питана българската общественост по въпроси, които са на ръба дали народното събрание или избирателите чрез референдум могат да се произнесат. Причините за това могат да бъдат няколко - да кажем едната е, че много по-бързо става през народното събрание да бъде взето решение и разбира се не на последно място това изисква доста усилия от страна на изборната администрация и на ЦИК", допълва доц. Киселова.

В началото на юни тази година работна група с по един човек от всяка от седемте партии започна изготвяне на промени в закона за референдумите. Анжелина Иванова сравнява организацията на провеждане на референдуми в България и Италия.

"Самата процедура е еднаква. Това, което ми прави впечатление в Италия в положителна част е, че има преди всеки избори, ако щеш и преди самия референдум има страшно много информационна кампания, която нон стоп се излъчва по телевизията. Което според мен е много добро решение да дадеш информация на хората как се случват нещата. Нещо, което в България не съм виждала да се прави", казва Анжелина Иванова.

Пропуски в процедурата в България вижда и преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова:

"Най-големият проблем, според мен, в Закона за прякото участие, е липсата на достатъчно добро разясняване на същината на въпроса и на последиците от неговото приемане или отхвърляне... Не само чрез медии, информационна кампания, информационни листове, сайтовете на общините,
които са длъжни също да представят мотивите, трябва да бъдат достатъчно разяснени последиците, за да бъде информирано гласуването на избиратели", изтъква тя.

Според Анселмо Капороси в България има много бюрократични пречки при гласуването.

"Реших да гласувам, защото аз като европейски гражданин имам право да гласувам на избори към община. Те ми казаха - аз преди това трябва да си направя специална регистрация в един уебсайт и аз не съм правил тази регистратура и аз не може да гласува. Аз обясних, те не ми изпратиха никаква информация за тази регистратура. Така не успях. България е много известна в чужбина, че има най-добри IT експерти в Европа. Wi-fi връзка в София. Ако аз съм турист и дойда тук, мога да намеря навсякъде. Изключително добре. Мога да Ви кажа - много по-добре от някои градове в Италия. По моя гледна точка има много посоки, които са свързани с бюрокрация, които имат нужда от промяна, да се направи по-лесно.

Репортер: Паулина Найденова
Оператор: М. Гайдарова, Вл. Богдански, М. Врабчев

Гледайте повече теми от "Говори сега"

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Илиана Раева: Жалко за абсурдните грешки, които допусна Боряна
Илиана Раева: Жалко за абсурдните грешки, които допусна Боряна
Катастрофа затрудни движението по пътя за Гърция
Катастрофа затрудни движението по пътя за Гърция