Разширяването на ЕС и бъдещето на Западните Балкани

България подкрепя политиката на разширяване на ЕС като ефективен инструмент за осигуряване на стабилност и просперитет. Бизнесът и хората приветстват идеята за влизане в съюза най-вече на страните от Западните Балкани. За ползите от раширяването, проблемите и правилата - репортаж на Мария Костова и оператора Цветан Благоев.

Христо Жеков е международен шофьор повече от 20 години. Всяка седмица пътува до Западните Балкани. Казва, че са най-близо до България, но до тях се стига най-трудно.

Христо Жеков, международен шофьор: "Границите са проблемът, самите граници. Трафикът е голям и няма, не успяваме да стигнем до дистанцията с едно шофиране. На Калотина съм чакал 12 часа, то свършва работният ден, оставаш, спиш и на другия ден продължаваш."

Така 400-те километра от София до Белград се вземат за 2 дни. А пътуването до Сараево или Тирана може да отнеме повече. Между 10 и 12 евро на камион губят превозвачите за всеки час престой. Отделно се увеличават и въглеродните емисии.

Йордан Арабаджиев, председател на Съюза на международните превозвачи: "Това коства милиони евро на превозвачите в Европа и ние затова винаги сме били радетели на Европа без граници. В крайна сметка това престояване по границите носи само загуби за превозвачите, а оттам насетне и за всички по веригата."

От бранша се оплакват и от тежката бюрокрация в страните извън ЕС. И се надяват те по-бързо да станат част от общността.

Йордан Арабаджиев, Съюз на международните превозвачи: "Чрез конкуренцията се явява прогресът, така че ние ги очакваме с нашите нови камиони да бъдат наши конкуренти."

Според експертите, България, а и целият регион ще спечелят от разширяването. Трябват обаче още политически и икономически реформи. Брюксел също отчита допуснатите грешки и след 2023-та променя подхода.

д-р Иван Начев, политолог, НБУ: "Тази преждевременна интеграция всъщност цели да интегрира държавите от Западните Балкани в Европейския пазар много преди те да станат пълноправни членове."

В резултат се създава общ пазар на шестте страни от региона извън ЕС. Европа инвестира и в дигитализация, нови технологии и големи инфраструктурни проекти на Балканите.

д-р Иван Начев, политолог, НБУ: "До края на 2026 година, вероятно Черна Гора ще приключи преговорите. Стремим се до 2027 година до края, да приключим преговорите с Албания. Тоест, преди някак си беше пожелателно тяхното влизане. Ние казвахме - да, да, ще ви приемам, но кога - не е ясно. А сега вече Съюзът се обвързва с някакви срокове."

По-евтини стоки, по-лесно пътуване, по-малко бюрокрация и повече свързаност очаква България от интеграцията. Предстои и отпадане на роуминга в страните от Западните Балкани. Част от българите все още са скептични към влизането в ЕС на някои от кандидатите. Заради общото ни минало.

д-р Иван Начев, политолог, НБУ: "Тези исторически противоречия, ако бъдат преодолени, много лесно ще се премине напред. Това можем да го видим в примера с Франция и Германия веднага след Втората световна война, когато всъщност те виждат, че трябва да работят заедно, за да може да се развива Западна Европа. И загърбват близо 200-годишни войни, които са водили помежду си."

За да се преодолеят противоречията, държавите трябва да осъзнаят взаимните ползи. Туристическият бранш отдавна го е направил.

Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма: "Когото ѝ да питате от бизнеса, той веднага ще се подпише за това, че ние трябва да развиваме икономическите отношения много буйно, защото става въпрос за много пари, които ние губим всеки ден."

На Балканите работят върху предлагането на общ туристически продукт, базиран на римските провинции - Мизия, Тракия, Македония, Далмация, Адриатика, Панония и Дакия.

Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма: "Ние имаме какво да дадем - и вино, и розово масло, и кисело мляко, и най-старото злато на света, така е с всяки една от страните, които могат да влезнат в този интегриран туристически продукт, който да дава възможност да се посетят няколко столици по време на пребиваването на Балканите."

За целта е нужно разкриването на нови въздушни линии между отделните страни на полуострова, като в тях освен пътници могат да се превозват и малки карго пратки. Удобните полети и по-добрите пътища ще дадат тласък не само на туризма, но и на останалите сектори на икономиката в целия регион.