Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Само медицинската сестра ли е отговорна за фаталното забавяне и смъртта на жената от Враца

Мая Димитрова
от Мая Димитрова
17:33, 06.02.2022 (обновена)
22351
Чете се за: 17:00 мин.
Здраве
Снимка: БГНЕС
Слушай новината

Смъртният случай на жената в спешното отделение на болницата във Враца предизвика министерски проверки на всички спешни отделения в страната и преглед на законодателството. Какви са стандартите по спешна медицина и защо те не се изпълняват. Къде са пробойните в системата?

Специално: Проговори личният лекар на жената, починала в Спешното отделение във Враца

Доколкото става дума за липсата на организация на работата във врачанското или друго спешното отделение - това е проблем, който касае работата на съответната болница. Но все пак става дума и за нормативен дефицит, и слаб контрол, така че проблемът се превръща в системен.

Медицинските експерти свидетелстват, че стандартите не се спазват масово, протоколи или алгоритми за триаж пък съвсем липсват. БНТ потърси отговор на въпроса защо една медицинска сестра не реагира адекватно, когато пред нея умира човек. Възможно ли е при тези дефицити на системата да има своевременна грижа за пациентите?

Опитахме се да очертаем основните проблеми в системата - само на хартия ли съществува стандартът по спешна медицина при този кадрови дефицит на медици, има ли достатъчно ясно разписани алгоритми за работа и триаж на спешните пациенти.

Възможно ли е при тези сериозни проблеми да бъде адекватна грижата за пациентите? Опитахме се да разговаряме и с всички четирима членове на експертния съвет по спешна медицина към здравното министерство - всички ни отказаха по различни причини.

Гневът на хората, които са убедени, че в болницата отнемат, а не спасяват живот. Болницата, която пред камерите веднага посочи виновник - жената на регистратурата и я нарече безсърдечна.

Протест пред болницата във Враца - от възмущение, безсилие и нетърпимост след случая с починалата жена

Три месеца след като е назначена на работа в болницата, жената от регистратурата вярва, че ще бъде наказана, ако първо не регистрира пациента, без значение от състоянието му. Дори с риск той да умре. Директорът е възмутен от поведението ѝ.

"Първото нещо, което е трябвало да направи, е да извика дежурния екип, нищо повече", заяви д-р Петър Керемедчиев, директор на МБАЛ "Христо Ботев"-Враца.

Ако директорът е прав, то тогава сестрата, която виждаме, че работи на регистратурата, би трябвало да е триажна сестра и на входа на спешното отделение да се извършва триаж, а не регистрация. Очевидно триажът не е ангажимент на сестрата, след като тя има указания само да регистрира.

Какви са политическите реакции след смъртта на жената в Спешното отделение във Враца

Директорът така и засега не е обяснил дали е създал условия за триаж на пациентите и правила за работа, както го задължава стандартът по спешна медицина, където е записано, че в спешното отделение винаги първо се прави триаж, а след това се регистрира. И триажът се извършва в специална зона, а не на регистратурата. Именно, за да се избегнат ситуации като тази.

"Не е редно да търсим персонална грешка тук, тук трябва да си зададем въпроса, къде беше триажната сестра, къде беше триажната зона, защо тази жена до първата минута не постъпи в спешното отделение. Моите наблюдения са, че спешните отделения в момента в страната са малки и нямат триажни зони, нямат и достатъчно персонал, за да отделят триажна сестра", допълни д-р Десислава Кателиева, председател на Националната организация на работещите в Спешна медицинска помощ.

Липсата на организация на работа, задължение на ръководството на болницата, според изискванията на стандарта по спешна медицина, компрометира грижата за пациента и създава възможности за грешки. Стандартът не прави разлика между пациент, докаран с линейка и самонасочил се. Тоест спешното отделение трябва да осигури навременен триаж на всеки пациент.

"Няма триажни сестри достатъчно обучени, тъй като няма и достатъчно открити триажни отделения към абсолютно всички спешни отделения в цялата страна. Това е задължително, много неща са задължителни, но за съжаление поради ред причини не се случват", допълва Милка Василева.

"Най-големият проблем е липсата на добра организация, дори не толкова пари. Ако нямаме персонал обучен, ако нямаме правила, ако нямаме с какво да мотивираме хората, които работят, няма как да очакваме добра спешна помощ. Това, което виждаме днес, е в резултат на години бездействие, безхаберие и липса на всякаква визия и концепция", смята д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на Националната пациентска организация.

Според здравното министерство всяко спешно отделение у нас отговаря на изискванията на стандарта по спешна медицина. Иначе нямаше да акредитира тези болници, което е гаранция за качествена грижа.

След смъртта на жена в болницата във Враца - пред БНТ говори мъжът ѝ

В този смисъл, след като една болница отговаря на стандарта, според министерството, отговорността за неспазването на стандарта би трябвало да е на болницата, но и на министерството, което трябва да контролира работата. Постижимо ли е обаче за болниците изобщо да следват добрите практики?

"За съжаление е неизпълним този стандарт - независимо, че той е реално действащ от 2018 година. На практика няма хора, които физически да присъстват в спешните отделения и в ЦСМП", заяви Милка Василева, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи.

"По документи всички отговарят, те иначе ще бъдат закрити. За да бъдат открити, покриват изисквания по документи, друг е въпросът какво е в действителност", добави Христина Николова, адвокат по медицинско право.

"Редно е много работи да ги има, но ги няма. Трябва да се обърне огромно внимание на мениджмънта на лечебните заведения. Има разкрити много болници, които на хартия имат всичко, реално нямат", коментира Милка Василева, председател на УС на Българска асоциация на специалистите по здравни грижи.

Така изглежда триажен лист след преглед на пациент.

"Категоризиран с това каква спешност е. Виждате тук триажната категория - тук се касае за пациент Б2 - нестабилен пациент. За момента мисля никой не е искал да му покажем протоколи от медицинския триаж", допълни д-р Ивелин Йоцов, управител на УМБАЛ "Медика"-Русе.

Спешното отделение на болницата във Враца вече е проверявано поне два пъти за последните три години именно за изпълнение на медицинския стандарт заради починали пациенти. В момента тече трета проверка на Агенция "Медицински надзор".

Екипът на БНТ поиска да получи констатациите от първите две проверки, които отдавна са приключили - има ли нарушения при организацията на работа и обслужването на пациентите, какви препоръки са направени и спазени ли са те. От агенцията отговориха, че тези данни са достъпни единствено по Закона за достъп до обществена информация или до 2 седмици.

Законът дава възможност да се получи информация. В случая, когато институциите отказват такава или индиректно от "Медицински надзор" казват, че ще ни дадат само, ако са принудени.

"За съжаление има много случаи, в които проверките се извършват фиктивно", подчерта Христина Николова, адвокат по медицинско право.

Според данните публикувани в раздел новини на официалния сайт на Агенция "Медицински надзор" проверка на организацията на работа на спешните отделения се прави основно при случаи, предизвикали силно общественото недоволство. И тези проверки са малко на брой.

"След като има пропуски в стандарта най-вероятно и контролът е занижен, не само е въпрос на възможности, най-вероятно е въпрос на това, че този стандарт се чете тогава, когато постъпи жалба", отбеляза д-р Десислава Кателиева, председател на Националната организация на работещите в Спешна медицинска помощ.

Стандартът по спешна медицина описва основните правила, които трябва да се следват, за да бъде осигурена качествена грижа за пациентите.

"Целта на стандарта е да гарантира равнопоставеност на достъпа на пациента и своевременност на достъпа, друг е въпросът доколко има възможност този стандарт да се спазва и защо не се спазва", коментира д-р Десислава Кателиева, председател на Националната организация на работещите в Спешна медицинска помощ

За първи път през 2015 година у нас се въвежда системата на цветните кодове – червено – критичен пациент, жълто - нестабилен и зелено - може да изчака. 2017 година стандартът е обновен.

И в двата варианта е записано, че към стандарта следва да бъдат утвърдени и диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми. През 2016 г. това се случва за извънболничната помощ. Единни протоколи за триаж на пациента на входа на спешните отделения обаче според експерти все още няма.

Медицинската сестра от спешното във Враца: Не мисля, че е моя вината, щом толкова време са държали жената вкъщи

"Ако имаше такива протоколи, разписани за действие алгоритми, нямаше да има една сестра зад стъклото, както пишат медиите, а щеше да има поне още едно лице, което да прецени състоянието на пациента и да знае прави се първо, второ, трето - определени стъпки и там няма време за творчество", заяви Милка Василева.

БНТ: Можем ли да кажем, че тези протоколи са пожелателни?

Милка Василева: Не, не са пожелателни, задължителни са.

"Трябва да има конкретен алгоритъм или протокол без значение как ще се нарече, в който да са разписани в стъпка по стъпка при всяко едно състояние какво следва да извърши медицинско лице, кое медицинско лице в какъв времеви порядък и как трябва да го извърши", отбелязва Христина Николова, адвокат по медицинско право.

"По принцип е разписано в стандарта, че моделът, по който ще се организира този триаж в спешното отделение, трябва да бъде разработен от работна група и приет от Министерството на здравеопазването, но ви говоря за нещо, което е писано октомври 2017 година. Защо от тогава до сега нищо не се е случило, не мога да ви дам отговор", поясни д-р Десислава Кателиева, председател на Националната организация на работещите в Спешна медицинска помощ.

"По цял свят се прилага, не знам защо в България не можем. Какво се прави, в кой случай, всичко разписано, за да се знае, ако някой не си е свършил работата, на кой етап не е съвършена тази работа", уточни още д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на Националната пациентска организация.

В отговор от здравното министерство заявиха, че в рамките на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" по проекта ПУЛСС са създадени протоколи за клинично поведение в спешната медицина. Те са утвърдени от министъра със заповед.

Протоколите обаче са разработени преди 10 години, през 2012 г. Тогава все още не е бил написан новият стандарт по спешна медицина и не са били въведени кодовете за триаж.

"Съжалявам ако Министерството на здравеопазването смята, че по този начин ще се ориентираме за състоянието на пациентите. Там няма никъде кодове АБС, 2014 година тепърва започвахме да говорим за триажа. В този наръчник някъде пише ли ги кодовете от стандарта, стандартът е приет 2017 година", подчерта д-р Десислава Кателиева, председател на Националната организация на работещите в Спешна медицинска помощ.

В края на 2014 г. здравното министерство публикува на сайта си Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ – документ за стратегическите цели на политиката в областта на спешната помощ до 2020 г.

Там пише, че трябва да се разработят и въведат стандартни протоколи за триаж на пациенти на входа на болницата и поведение при различни дейности. Главният координатор на експертния съвет по спешна медицина към министерството проф. Николай Младенов потвърди, че е внесъл отдавна работни варианти протоколи за триаж, но те все още не са утвърдени. Дни след случая във Враца разговаряхме със заместник здравния министър.

БНТ: По този стандарт от 2017 година има ли изготвени протоколи?

Петър Грибнев - заместник-министър на здравеопазването: В самия стандарт е разписано как се процедира в съответното състояние. Трябва Министерство на здравеопазването да утвърди протоколи, изготвени от тези експертни съвети. Стандартът за спешна помощ е действащият стандарт в страната.

БНТ: Но там изрично пише, че трябва да има протоколи и алгоритми диагностично-терапевтични.

"Протоколите и алгоритмите имат единствено препоръчителен характер, те не са със задължителен характер. Обикновено протоколите и алгоритмите се приемат от съсловните дружества или от експертните съвети, така че за момента стандартът е този, който е определящ като действие", допълни Петър Грибнев.

БНТ: Да, но там не пише - в стандарта, че те са пожелателни?

Петър Грибнев: Стандартът е, който е приет и спрямо него трябва да се работи в страната.

"Съжалявам, че не съм я вкарала без да я записвам, въпреки че сме задължени да ги записваме пациентите. С риск да ми направят забележка, че не е регистрирана, бих я вкарала, това бих променила", каза Виктория Христова, медицинска сестра в МБАЛ "Христо Ботев"-Враца.

Стандартите са задължителни условия, за да може една болница да бъде акредитирана. Протоколите са ангажимент на министерството, правилата и организацията на работа - на директора на болницата. Но отговорността засега понася само сестрата, която е вършила работата, за която е инструктирана.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
От МОК разкриха, че ще има още една среща между Томас Бах и Пън Шуай
От МОК разкриха, че ще има още една среща между Томас Бах и Пън Шуай
ЦСКА записа успех срещу Литекс в учебна игра
ЦСКА записа успех срещу Литекс в учебна игра