Ще има ли нов механизъм за определяне размера на минималната заплата?

Държава, бизнес и синдикати имат по-малко от два месеца, за да се разберат за нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Ако не стане, тя трудно може да бъде увеличена. Как трябва да изглежда новият механизъм?

Петър Ников от Русе работи като охранител и е на минимална работна заплата. Пести от дрехи и изчислява, че за да живее нормално му трябват поне 900 евро на месец.

• До приемане на нова формула – отпадна автоматичното увеличение на минималната заплата

Петър Ников, охранител: "Не ме питайте като платя ток, вода и разни такива задължения и то почти не остават пари, колкото да изляза три четири пъти в месеца да седна на кафе."

От 2024 година досега минималната работна заплата се определяше от Министерския съвет автоматично като 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца. Първоначално управляващите тогава си мислеха, че по този начин са трансформирали европейската директивна за адекватните минимални заплати.

Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика: "Това е порочно транспониране на европейското право в българското право, защото всъщност няма критерии. Изведнъж един автоматизъм, - по този начин се изключва и социалния диалог, изключва се коментирането на много важни критерии като производителност, като инфлация, като общо равнище на доходите в страната."

Според европейската директива, действително адекватна минимална заплата е тази, която е поне 50% от средната или 60% от средната медианна заплата, но с това не се изчерпва механизмът за определянето й. Синдикатите бяха против отпадането на автоматичния механизъм, въпреки че са съгласни, че промяна в методиката трябва да има.

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ: "В момента настоящият механизъм носи 700 евро минимална работна заплата от първи януари 2027. Те засега го махат и никой не знае в държавата колко ще бъде минималната заплата догодина, тъй като в закона пише, че ако няма механизъм - продължава да действа настоящата от евро. Според мен това не беше редно."

• КНСБ категорично против отпадането на реда за определяне на минималната заплата в бюджета за 2026 г.

Според икономиста, сега работниците нямат коз за преговори.

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ: "Е кой е тоя бизнес, който ще седне на нас с преговори, когато вече няма какво да преговарят? То вече като няма текст, бизнесът може оттук на сетне да каже, че няма да преговаря и че с настоящата минимална му е окей."

От бизнеса обаче не са на това мнение.

Жасмина Саръиванова, директор "Индустриални отношения", БСК: "Ние по никакъв начин не смятаме, че вдигането на МРЗ не е необходимо, че нарастването на доходите не трябва да се случва. Това, което искаме е механизмът, по който ще става това, да бъде предвидим."

Според работодателите трябва да се отчете спецификата и на отделните професии, както и каква добавена стойност дават те и до колко ефективен е трудът.

Жасмина Саръиванова, директор "Индустриални отношения", БСК: "Механизмът, който би бил подходящ, е онзи, който отчита множество икономически показатели, който отчита производителността, който отчита нарастването на средната, на медианната работни заплати, който отчита пазара на труда, който отчита икономическите реалности."

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ: "За нас е важно минималната работна заплата да бъде адекватна и твърдим, че настоящият размер не е адекватен. Трябва да бъде по-висок. Иначе, работиш и си беден."

Едновременно с изработването на механизма, страната ни трябва да транспонира в българското законодателство и европейската директива за адекватните минимални заплати, тъй като срокът е изтекъл и може да започне наказателна процедура.

Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика: "Когато има такава наказателна процедура обикновено е наблюдение и препоръки, поставяне на критерии какво да се изпълни, но втората част винаги е санкции и не бих искала това да ни се случва."

В случай, че не бъде избран механизъм, правителството ще трябва да определи размера на минималната заплата със свое решение.

По темата работиха Даниела Димитрова, Цветелина Катанска, Светозар Костадинов