Ниските лихвени проценти в България ще се запазят в следващите няколко години, а що се отнася до жилищните кредити - страната ни остава втора в Европа след Малта по най-ниски лихви.
Това коментираха водещи банкери за предизвикателствата пред България на прага на еврозоната на финансова конференция.
Ще се намалят ли банковите такси от 1 януари и какви са оценките за фискалната политика?
Еврозоната може да е стимул, но нищо няма да ни бъде подарено, предупреди подуправителят на БНБ Петър Чобанов, и посочи, че фокусът на страната трябва да е върху предлагането и инвестициите.
Петър Чобанов, подуправител на БНБ: Нищо няма да ни дойде като подарък. Автоматично не можем да очакваме кой знае какви позитивни ефекти без да се постараем да ги постигнем и това е основното предизвикателство. Това, което изтъкват и рейтинговите агенции като проблем пред българската икономика, са институциите т.е. без да се обърне внимание на институциите, на тяхното заздравяване, на спазването на правилата и прилагането им, трудно можем да очакваме толкова лесно следващо повишаване на кредитния рейтинг.
Фискалната политика на страната прави преход в най-неподходящия момент, смята бившият финансов министър и бивш подуправител на БНБ Калин Христов.
Калин Христов, финансист:
Аз съм шокиран от скоростта, с която фискалната култура в нашето общество се промени от 2000 до 2025 година. Ние от 1997 до 2020 година имахме култура на поддържане на балансиран бюджет в добри времена и временен дефицит в лоши времена, малък размер на държавните разходи, под 40% от БВП, и данъчна система, основана на насърчаване на икономическата активност. Всичко това беше изтрито за 5 години.
Банкерите отговориха на въпроси за лихвите и ще бъдат ли намалени таксите и комисионните, след като приемането на еврото ще намали транзакционните разходи с над 1 милиард лева.
Цветослав Димов, главен финансов директор на търговска банка:
Много е трудно да прогнозираме по-дългосрочен период, но в следващите поне 2-3 години лихвите ще останат сравнително доста ниски, т.е. няма да видим голямо движение в лихвите посока нагоре. Защо? Защото влизайки в еврозоната Централната банка реално променя условията за минимални резерви в България - те в момента са 12%, това означава, че ние на всеки 100 лева 12 лева ги отделяме като минимални резерви, като получаваме 0 възръщаемост в Централната банка, в еврозоната този показател е еднакъв за всички страни - това е 1%, което означава, че банковият сектор в България ще освободи, на практика, между 13-14 милиарда лева допълнителна ликвидност. Имайки голяма ликвидност, това означава, че икономически няма голям стимул банките да бъдат агресивни в политиката си за привличане на депозити. Т.е. това, което банката предлага, е сигурност на вложенията на хората, но няма да бъде агресивна в лихвените нива. В обобщение бих казал, че ако имате вложения не очаквайте в скоро време ръстове на лихвите по депозитите, но не очаквайте и големи ръстове по кредитите.
Цветослав Димов:
От гледна точка на таксите по стандартните продукти и услуги, по-скоро не мисля, че еврозоната сама по себе си оказва някакво влияние върху тях нито в посока нагоре, нито в посока надолу, защото те се базират на разходите, които банката прави.
Банкерите коментираха и че към момента не се обсъжда преминаване към международния индекс Юрибор.
Чуй новините
Подкаст
