Ще успее ли да влезе в рекордите на Гинес "Порасналият кибритосъбирач" от Ямбол?

Понякога една малка искра е достатъчна, за да разпали голям пламък. Така започва историята на ямболския колекционер Кръстьо Василев – човек, който посвещава живота си на необикновено хоби, вдъхновено от една случайна среща с разказ.

Преди половин век, в ученическите си години, Кръстьо получава подарък книга с разказа "Малката кибритопродавачка" на Ханс Кристиан Андерсен. Историята на бедното момиче, което продава кибритени кутии в студената зимна нощ, го докосва дълбоко.

Кръстьо Василев - колекционер на кибрит: "Това момиченце е видяло толкова прекрасни хора и неща в една обикновена кибритена клечка, пък защо не и в кибрита? Защото много от кибритите, съм бил в държавите, от които съм ходил съм ги взимал и от приятели и всеки кибрит ми носи спомен от времето, когато съм бил с тях".

Днес той притежава внушителна колекция от над 125 хиляди кутии от цял свят – истински архив на времето, отразяващ исторически събития, рекламни тенденции и промени в дизайна на кибритените опаковки. Любовта му към колекционирането го насърчава да изучи различни култури и езици – владее седем и продължава да учи.

"Ако почна да разправям за всеки кибрит, няма да ми стигне времето. Има кибрити с много голяма история".

Сред най-ценните му находки е метална табакерка от XIX век, предпазваща кибритените клечки от ронене на барута.

Семейството ви как реагира на това ваше странно хоби?

"О, те всички са солидарни- съпруга- жена, деца, всичките. И да намерят някой кибрит на земята и да не е в добро състояние... Тате, имаш ли го? Съпричастността е голяма. Те също изживяват като мене".

Над 125 000 кибритени кутии, събрани от 180 държави, 50 години страст и един рекорд, който чака да бъде вписан в Книгата на Гинес

"Последните 10-15 години работя из Европа и се срещам с колеги и ходя на международни сбирки, познавам този, който е в Гинес в момента и погледнах в книгата - той е със 75 000 кибрити, а аз гоня 130 хиляди".

Единственото препятствие пред него е липсата на време да организира официално преброяване, което е задължително за кандидатстване.

"Аз в продължение на години го нареждам. В началото почнах да ги подреждам по държави да имам, но тъй като не и стига мястото, излязох и на терасата, даже почнах да слагам и на тавана".

Докато светът се променя, една искра, запалена преди 50 години, още гори в сърцето на ямболския колекционер. Независимо дали ще влезе в "Гинес", той вече е оставил своя отпечатък в света на колекционерите.