Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ
НОВИНИ
Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Слабите места на бюджета на НЗОК и къде изтичат парите за здраве

Мария Чернева
от Мария Чернева
21:21, 03.12.2023
Чете се за: 10:07 мин.
Политика
Снимка: Архив/БГНЕС
Слушай новината

Седмицата в парламента поднесе много бурни дебати, свързани с бюджета на Здравната каса и избора на нейния подуправител. План-сметката за здраве не беше приета в ресорните комисии, но парламентът пусна парите на осигурителния фонд.

Бюджетът на Здравната каса предизвика около себе си невиждани до сега спорове в парламента и за първи път от години не беше приет от двете важни комисии – финансова и здравна. И уж критиките изглеждаха непреодолими, все пак парите на касата минаха на първо четене в зала, след което последва оставката на управителя на фонда и току що избрания от парламента негов заместник. А парите уж са с милиард повече и увеличените бюджети не би трябвало да предизвикват подобна буря.

Депутатите не обясниха как точно си представят тези политики да бъдат отразени в една чисто финансова рамка. Тепърва ще се преправят наредби и ще се договарят нужните здравни услуги, вместо обратното. Но колкото и да е неестествен, този ред е утвърден открай време и от самите депутати. Които би трябвало да са наясно, че дори най-прекрасната политика, може да се се опорочават на втори план. Като профилактиката, която отново е акцент и на бъдещия, и на настоящия бюджет. Смехотворна заявка, като се имат предвид неусвоените пари за изследвания.

"Имаме заделени 220 милиона лева за медико-диагностични дейности в тазгодишния бюджет. А реално към декември месец по прогнози на касата най вероятно 62 милиона няма да бъдат усвоени. Тоест те не са стигнали за дейности, които да получат българските граждани", каза Д-р Недялко Калъчев – медико-дигностична лаборатория.

В същото време едва една трета от парите на лабораториите идват по каса. За останалото пациентите си плащат от джоба. Парадокс, който политиците наблюдават от години. Част от причините:

"Ограничения, които са в други нормативни документи, които не позволяват на общопрактикуващите лекари и или специалистите да изписват съответните неща. Съответните диагностични процедури, като например - няма как да раздвижим програма за скрининг на рака на белия дроб, при положение, че общопрактикуващите лекари нямат право да дадат направление за белодробен компютърен томограф. Няма как да задвижим скрининг за колоректален карцином, ако общопрактикуващите лекари не могат да дадат направление за едно елементарно евтино и лесно за осъществяване изследване, наречено фекален хемоглобин", обясни д-р Калъчев.

Подобни ограничения от години правят заявките за профилактика кухи фрази. Както и облекчаване на достъпа. Очевиден дори и в следващия парадокс – в медикодиагностичните лаборатории работят специализирани лекари, които не могат да реагират дори когато видят, че животът на пациента е застрашен.

Затова разпалените спорове в парламента, не може да минат без санкциите на експертите, а и на пациентите, които също приемат политическото говорене за несериозно.

"През годините сме видели доста политически обещания, които обаче не са се реализирали. За съжаление пациентите с вирусен хепатит, които трябва да се лекуват, продължават да доплащат една част от изследванията си, макар че теоритично трябва да бъдат поети от здравната каса, продължава безумието с многократна хоспитализация на пациентите", посочи Силвана Лесидренска – пациентска организация "ХепАктив".

Пациентите с хепатит продължават да захранват т.нар. кухи клинични пътеки, принудени да лежат три дена в болница, за да им се направи обикновено изследване за вирусно натоварване.

За хиляди пациенти политическото говорене за неефективно харчене на средства в системата е повече от обидно. При положение, че този абсурд е познат и дори е нормализиран от години. А и сега далеч не е дори в периферията от причини за бойкота на бюджета. В центъра е друго, открито заявено само от ГЕРБ.

"Бюджетът има само два големи порока и това е опитът да се промени здравно законодателство в преходни и заключителни разпоредби. Едното е въвеждането на норма, която допълва здравното законодателство за забрана на клиники, разкриването на клиники, разкриването на отделения, на нови болници на нови дейности, което на практика би лишило цели райони от достъп до здравна помощ. Възможно е да ги лиши", коментира депутатът от ГЕРБ Костадин Ангелов.

"Механизмът трябва да бъде базиран на консенсуса, който сме постигнали както в Министерството на здравеопазването, така и с, горе-долу, всички съсловни организации и с Националната здравноосигурителна каса. Да се направи опит, стъпка по стъпка за ограничаване на броя на болничните заведения в България, като една от стъпките да се разработят критерии за отказ на Националната здравноосигурителна каса за сключване на договор с нововъзникващи лечебни заведения, защото към момента няма такава възможност", каза Михаил Околийски – зам. министър на здравеопазването.

"От наша гледна точка въвежда висока степен на несигурност за бюджета, защото болницата може да е с много различна големина, с много различни отделения и това да доведе до големи разколебавания в разходната част на Касата. Това е нормално да мине като преходни и заключителни разпоредби. Това е начинът, по който могат да минат в рамките на тези кратки срокове, в които се случва бюджетът", коментира депутатът от ПП-ДБ Александър Симидчиев.

Или това е някакъв опит на управляващите, да се справят с един от големите пороци на здравеопазването – роенето на болници, които обезкървяват системата – и от към специалисти, и от към бюджет. Заявка, впрочем, на всички преходни правителства. Но опитите за справяне до този момент са само вербални.

Разбира се, Касата трябва да избира партньорите, с които да сключва договор с най-добри за пациентите условия. Но топката от години е в полето на законотворците и предпоставките за роенето минаха пред ръцете им. Като промените в Закона за лечебните заведения, които направиха възможно една многопрофилна болница да съществува само с 4 отделения.

"В Европа стандартът за болници, когато говорим за истински болници за активно лечение, е между 8 и 12 основни звена със задължително 6 подпомагащи. Ние в България допуснахме да имаме така наречените бутикови болници, болници без спешна помощ, без педиатрия, без инфекции, просто защото това не са доходоносни звена", каза адв. Мария Петрова.

Здравната карта, която трябваше да определя нуждите от здравни услуги в районите, също можеше да е регулатор в безконтролното роене на болници. Но минаха дълги години, докато се изработи, а когато все пак беше готова, стана ясно че е неработеща.

А и депутатите имаха до този момент твърде много възможности да контролират актуализацията на здравната карта, която според законите, ковани в парламента, трябва да става всяка година. Прехвърлянето на централизираното договаряне на лекарствата от здравното министерство в касата е вторият препъни камък на бюджета.

В опита си да ограничи ценовия хаос в болниците, беше въведена възможност за централизиране на поръчките и договаряне на една цена. Но търговете проработиха за кратко, след което бяха блокирани от съдебни обжалвания. И прехвърлянето в Касата няма да ги спре. Но пък депутатите биха могли да отменят онази лобистка поправка, която освобождава частните болници от търгове за лекарства и изделия, плащани с публични средства. Но и това не е на дневен ред. А бюджетът, така или иначе, беше приет на първо четене.

Вижте повече във видеото

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Треньорът на Берое: Хареса ми как играхме, въпреки загубата от Крумовград
Треньорът на Берое: Хареса ми как играхме, въпреки загубата от Крумовград
Губернаторът на Чикаго обвинява колегата си от Тексас, че праща "автобуси с мигранти" в града
Губернаторът на Чикаго обвинява колегата си от Тексас, че праща "автобуси с мигранти" в града