Тайната на птичия календар: Как миграционните птици „нулират“ графика си

Да планираш пътуване до далечна дестинация не е лесно. Миграционните птици обаче извършват подобни пътешествия всяка година и обикновено достигат успешно до крайната си цел. Как успяват да осмислят и да се справят с нещо толкова сложно и трудно за предвиждане?

Именно това са изследвали орнитолози под ръководството на Войтех Брилк от Катедрата по екология към Факултета по наука на Чарлзовия университет, които създават глобална база данни с информация от проследяващи устройства и картографират пълния годишен график на 2324 птици от 83 вида, обитаващи шест континента.

Пътешественици

През годината миграционните птици изминават хиляди километри. Учените са проследили голям брегобегач, изминал впечатляващите 13 560 километра

Успехът на ежегодните птичи миграции зависи не само от самите дестинации, но и от правилното разпределение на времето. Птиците трябва да пристигнат на точните места в точния момент, често навигирайки през пустини, океани и цели континенти. Освен това това се случва при условия, които могат драстично да варират от година на година.

Информацията за това кога дадена птица заминава или пристига разкрива само част от историята. Събитията през годината могат да бъдат взаимосвързани, тъй като закъснялото отпътуване от местата за размножаване може да доведе до закъсняло пристигане на зимните местообитания – а подобни закъснения могат да се пренесат и върху следващите фази от годишния цикъл.

Майстори на прецизното време

Резултатите от проучването показват, че моментът на заминаване оказва сериозно влияние върху това кога птицата ще достигне местоназначението си. Ако тя „пътува“ със закъснение, се опитва да навакса изгубеното време. Вероятно това става чрез съкращаване на времето за самото пътуване, като намалява престоя на междинните спирки, които които птиците използват за почивка и възстановяване на енергията си.

По същество това поведение е аналогично на шофьор на дълъг път, който при закъснение съкращава почивките си на бензиностанциите.

„Нашето изследване показва, че птиците притежават известна способност да компенсират закъсненията, като ускоряват своето придвижване. Въпреки това те не могат напълно да заличат закъснението и все пак пристигат по-късно от тези, които са тръгнали навреме. Физическите им възможности вероятно имат ограничения, които не им позволяват да наваксат напълно“, обяснява Брилк.

Докато по време на самата миграция закъсненията се прехвърлят от една фаза в друга като домино ефект, то през периода, прекаран на зимните местообитания, се осъществява нулиране на графика. Времето, в което птицата пристига на зимните местообитания, почти не е обвързано с момента, в който по-късно тя отпътува обратно към местата за размножаване. Продължителният престой на зимните местообитания, който средно трае около пет месеца, играе ролята на времеви буфер, позволяващ наваксването на предходните закъснения. Това нулиране на графиците се наблюдава както на отделните континенти, така и сред видове с изключително различни стратегии, включително при двата пола.

Учените изследват и факторите, способни да нарушат миграционния процес. Те подчертават, че продължаващите климатични промени все повече разклащат естествения ритъм в природата. Ако условията бъдат нарушени по време на самото пътуване, възникналото закъснение може да се пренесе до крайната дестинация. „Ако обаче климатичните промени засегнат и условията на зимните местообитания и птиците изгубят способността да нулират своите графици там, това може да доведе до сериозни последици както за способността им да реагират на бързо променящата се заобикаляща среда, така и за състоянието на екосистемите, с които са свързани“, предупреждават авторите на изследването.

Статия, написана от Tomáš Karlík (CT), първоначално публикувана на 30 октомври 2026 г.