Турската лира се срива, хората в страната протестират срещу обезценяването ѝ

Турската лира си върна 7 процента от стойността, ден след историческото си обезценяване заради позициите на президента Ердоган в полза на свалянето на лихвените проценти.

Тази година националната валута на Турция се е сринала с 45 на сто спрямо щатския долар, а половината от обезценяването се случи от началото на миналата седмица. Нестабилността и ръстът на цените тревожат инвеститорите и обикновените турци.

Символично изгаряне на долари -така в Диарбекир протестираха срещу обезценяването на турската лира. Сривът на фона на инфлация от около 20% предвещава ускорено поскъпването на живота. Някои търговци преустановиха продажбите на електронни стоки и споделят, че клиентите вече виждат в смартфона инвестиция и валутно убежище, а не потребителска вещ.

"В ателието дойде сметка за ток от 800 лири (63 долара). Стоя на загасени лапми, нямам клиенти. Вечер затварям без нито една продажба, а сметката е 800 лири. Как да не се ядосваш", се пита фризьорът Ертугрул Тепе.

Сами е продавач на риба, има четири деца и не знае как семейството му ще успее да свърже двата края. Живеят под наем, но плащат и газ, и ток, и вода.

Опозицията иска незабавни избори, като обвинява президента Ердоган, че тласка страната към криза. Той се закани да "спечели икономическата война за независимост" и защити политиката на Централната банка по намаляване на лихвените проценти.

Засега няма действия в подкрепа на националната валута, въпреки призивите в тази насока на водещи турски икономисти. Чуват се мнения, че при настоящия обменен курс официалната инфлация до месеци може да надхвърли 30%, а при сегашната лихва по депозитите реалният лихвен процент е минус 15% - ситуация, непосилна за финансовата система.

"Правителството вярва, че като сваля лихвите, ще увеличи инвестициите. Освен това ще отслаби лирата, което ще насърчи износа и ще реши проблема с настоящия дефицит", казва Тунк Сатироглу- финансов анализатор.

От септември турската централната банка намали лихвите с общо 400 базисни пункта, докато останалите централни банки прибягват до рестриктивна политика за справяне с ръста на инфлацията, отбелязва Ройтерс.