"Уроците на историята": Как комунистите взривиха коалицията на ОФ

Извън предизборните прояви, продължаваме да ви разказваме интересни и позабравени исторически факти - за големите коалиционни правителства, управлявали България. На 9 септември 1944 година на власт идва първото правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев и съставено от пет партии. След около година и половина коалицията се разпада, тъй като комунистите в нея надделяват. Впоследствие създават и собствено правителство, начело с Георги Димитров.

Правителството на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев, управлява от 9 септември 1944 година до 31 март 1946 г. В него участват политическият кръг "Звено", Българската работническа партия - комунисти, БЗНС, БРСДП и Радикалната партия.

"То е замислено като широка коалиция от антихитлеристката коалиция, като идеята е да се търси някаква паритетност между различните политически субекти в него и да се демонстрира една широка политическа платформа върху принципите на възстановяване на парламентарната демокрация, на действията на Търновската конституция и т.н.", разказва Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".

Министър-председател е Кимон Георгиев от крайнодясната организация "Звено", който вече е бил премиер през 1934 година. Офицер, активен участник в Деветоюнския и Деветосептемврийския преврат. Сред министрите са комунистите Добри Терпешев и Антон Югов, земеделецът Никола Петков, Петко Стайнов от "Звено". Комунистите взимат министерствата на вътрешните работи и на правосъдието. Върху този факт обръща внимание френският изследовател на тоталитарните режими Никола Аверт.

"В цяла Източна Европа, в страните, които са окупирани от Червената армия, навсякъде комунистите влизат в управлението в широки коалиции, в които те са в никакъв случай не доминираща част от тях, но абсолютно навсякъде те се стремят към получаването на вътрешното и правосъдното министерство, което им дава възможност да разчистят много бързо политическия терен", допълва Михаил Груев.

Така става и в България. Една от точките в програмата на правителството е Народният съд. Издадени са над 2700 смъртни присъди. Осъдени на смърт са тримата регенти - княз Кирил, Богдан Филов и Никола Михов, както и 17 бивши министри. Близо 20 000 души са жертвите на терора.

"Мащабите на развихрилата се вълна от политически убийства и терор са толкова големи, че самите съюзници на комунистите са стъписани от тях и донякъде са стъписани от собствената си безпощадност да минимизират развихрилия се червен терор", казва Михаил Груев.

Комунистите се превръщат в доминираща партия в коалицията. Според Михаил Груев самият Кимон Георгиев няма политически и морални скрупули, дава си сметка, че излизането срещу тях е гибел. Министрите от БЗНС обаче, начело с Никола Петков и тези от БРСДП, напускат правителството. Две години по-късно Никола Петков е екзекутиран.

"Така че идеята за тази паритетност и баланс на партиите в коалицията "Отечествен фронт", тя е разрушена още през пролетта на 45-та година", допълва Груев.

На 31 март 1946 година се формира втори кабинет на ОФ, начело с Кимон Георгиев, който изцяло е доминиран от комунистите. Той просъществува едва няколко месеца и е наследен от комунистическо правителство начело с Георги Димитров. Широката коалиция е провалена. Този път няма силна фигура, която да я взриви.

"Тук няма силна личност, тук има силна партия каквато е комунистическата партия, зад която стои Червената армия", разказва председателят на Държавна агенция "Архиви".

На въпроса "Възможна ли е стабилна широка коалиция днес", Михаил Груев отговаря така:

"Доколко може да е стабилна е един открит въпрос за мен, иначе е възможно. Може би за по-кратък период може да съществува, но в една по-дълга перспектива едва ли".

И като финал - Кимон Георгиев участва и в следващите комунистически правителства. Оглавява Министерствата на външните работи и на електрификацията, два пъти е "Герой на социалистическия труд". Умира през 1969 г.

Вижте още:

"Уроците на историята": Защо най-широката коалиция претърпява крах"

Уроците на историята": Коалиционното управление на Стефан Стамболов