След по-малко от две седмици лидерите на НАТО се събират на ежегодната среща на върха на Алианса – тази година в турската столица Анкара. В навечерието на форума единството на пакта беше поставено под въпрос заради острата реторика и задочна размяна на реплики, свързани с войната в Близкия изток. Кои ще са темите, които ще доминират срещата на върха, и защо заговорихме за „целувка за Доналд Тръмп“?
Доналд Тръмп, президент на САЩ: „Нужно ни е малко потупване, лека целувка. Не искаме много.“
Кой ще целуне Тръмп в Анкара – това поиска американският президент в навечерието на срещата на върха на страните членки на НАТО в турската столица. Вече е ясно от кого той иска потупване и ласка.
Доналд Тръмп, президент на САЩ: „Разочарован съм от Италия, разочарован съм и от Великобритания. Стармър вече го няма, имаше много проблеми. Разочаровани сме и от Германия и Франция, но най-много от Испания. Испания е филм на ужасите.“
Лидерите на 32-те държави членки и на още около 10 държави ще бъдат в Анкара на 7 и 8 юли. След като миналата година в Хага поеха ангажимент да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, сега идва моментът за отчет – какво е направено.
По-рано тази седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте се опита да убеди Тръмп в Овалния кабинет, че планът се изпълнява.
Марк Рюте, генерален секретар на НАТО: „Искам да ви покажа какво успя да постигне президентът. Ще започна с данните за трилиона на Тръмп. Той показва колко са се увеличили разходите за отбрана на европейците и канадците, откакто вие влязохте в Белия дом през 2017 г., Тръмп – 45-ти президент и Тръмп – 47-ми президент. Общите разходи са 1,2 трилиона.“
Още преди началото на срещата Рюте съобщи, че в Анкара ще бъдат обявени нови сделки за оръжие на стойност милиарди долари. Единството на пакта, войната в Украйна и разходите за отбрана ще са темите, които ще доминират форума.
проф. Мурат Йешилташ, член на Съвета по външна политика и сигурност на президента на Турция: „Критични въпроси за НАТО са единството, разходите за отбрана и плановете за военна отбрана. Разбира се, важни са и другите технически въпроси за пакта – сигурността в Черно море и Източното Средиземноморие. Няма да е изненада за мен, ако в заключителното комюнике Китай бъде определен като стратегическо предизвикателство. Досега НАТО се опитваше да разбере Китай, а не го третираше като заплаха.“
В заключителното комюнике се очаква и ангажимент за засилване на подкрепата за Украйна със 70 милиарда евро – това е най-спорната част от дискусиите, съобщават дипломатически източници.
На срещата на върха на източния фланг вчера в полския град Гданск премиерът Доналд Туск предупреди:
Доналд Туск, премиер на Полша: „Никой тук няма съмнение, че американското присъствие и сътрудничеството със Съединените щати са в полза на Европа. Без изключение споделяме мнението, че ситуацията е много нестабилна и могат да се очакват различни видове ескалация в следващите седмици и месеци. Искам да се подготвим като група държави да бъдем директно изложени на риск, тъй като споделяме граница с Русия, Беларус и Украйна.“
Миналата седмица американският министър на отбраната Пийт Хегсет обяви шестмесечен преглед на американското военно присъствие в Европа в опит да накара държавите членки да бъдат по-ангажирани за своята отбрана.
В резултат в проектодекларацията за срещата на върха страните от пакта се ангажират с повече инвестиции в капацитет за удари дълбоко в противникова територия, системи за противовъздушна отбрана и дронове.
проф. Мурат Йешилташ, член на Съвета по външна политика и сигурност на президента на Турция: „Имаме нови отбранителни планове за източния фланг, за рекалибриране на военното възпиране в различни региони срещу асиметрични заплахи. Знаем и как Турция трябва да действа при активиране на член 5. Знаем числата. България също знае числата – колко войници трябва да изпрати, ако има екзистенциална заплаха срещу страна членка. Това са техническите аспекти. Но когато става въпрос за разходи, въпросът става политически, защото ще повлияе на националните икономики – например за България от 2% на 2,5% – става голямо число.“
Съюзниците ще се опитат да изгладят напреженията и около войната в Иран, а отварянето на Ормузкия проток ще бъде една от основните теми.
проф. Мурат Йешилташ, член на Съвета по външна политика и сигурност на президента на Турция: „Очаквам НАТО да продължи да подкрепя процеса на примирие между Съединените щати и Иран и опитите за постигане на сделка. Второ, очаквам и ясна позиция срещу ядрен Иран – това е стратегическа цел.“
Очаква се съюзниците да подадат маслинова клонка за помирение с Тръмп и да призоват Техеран да спазва свободата на корабоплаване. За самата Турция срещата на върха е шанс да покаже колко тежи на геополитическата сцена.
Самият Доналд Тръмп обяви, че ще отиде на срещата заради добрите си отношения с турския президент Реджеп Ердоган, като дори обмисля да върне Турция в програмата за изтребителите F-35, от която южната ни съседка беше изключена заради покупката на руските зенитно-ракетни системи С-400.
проф. Ерман Акълъ, старши изследовател към фондация „SETA“: „Когато говорим за позицията на Турция – това има две измерения: ново и старо. Продължава доверието на Турция в Северноатлантическия алианс, Турция смята НАТО за гръбнак на колективната сигурност и ролята ѝ непрекъснато е важна за пакта. Така че ангажиментът на Турция остава силен. Но новото е, че в началото на членството в алианса Турция беше смятана за консуматор на колективна сигурност, а сега – особено през последните две десетилетия – тя се превърна в доставчик на сигурност. Турция допринася в три взаимносвързани сфери: първо – отбранителната индустрия, второ – геостратегическото местоположение. Протоците се контролират от Конвенцията от Монтрьо и Турция предотвратява ескалация на напрежението в Черно море и милитаризация на региона. И третата сфера е борбата с тероризма.“
Новите технологии и преходът към НАТО 3.0 също ще бъдат част от дискусиите.
проф. Ерман Акълъ, старши изследовател към фондация „SETA“: „Може в близко бъдеще да заговорим за квантови технологии и квантово-усилени кибератаки. Затова на това увеличение в разходите за отбрана не трябва да се гледа просто като на финансово упражнение, а като на инвестиция в бъдеще.“
След края на Студената война НАТО разшири разбирането за сигурност и съюзниците заговориха за климатични промени, пандемии, продоволствена сигурност и нелегална имиграция. В 21-ви век отново виждаме промяна – разговорът е за изкуствен интелект, полупроводници, война за чипове, сигурност на веригите за доставки и алгоритмично превъзходство над трети страни.
Чуй новините
Подкаст
