На 10 март Висшият съдебен съвет ще заседава по предложението на министъра на правосъдието за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев.
Искането е на основание чл. 129 ал. 3 т. 5 от Конституцията - за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Първи коментар на правосъдния министър, след като внесе искане за освобождаване на Иван Гешев
Съдебните кадровици този път не могат да откажат да се занимават по същество с казуса, смятат конституционалисти. Длъжни са, след като Конституционният съд се произнесе, че въпросът следва да бъде разгледан и че е в правомощията на министъра на правосъдието да внася такова предложение.
"Предишното решение на ВСС се позоваваше на една неяснота, доколкото буквалното тълкуване на текста беше, че може да предлага назначаване, а не може да предлага освобождаване. С решението на КС такава неяснота вече няма. Тоест ВСС е длъжен да разгледа внесените от министъра на правосъдието материали", коментира проф. д-р Пламен Киров, бивш конституционен съдия и ръководител на катедра "Конституционноправни науки" в СУ.
Преди това обаче членовете на съвета ще трябва да решат по какви правила ще протече процедурата. Защото на практика няма разписана процедура. Случаят е без прецедент.
Така в четвъртък сутринта се очаква Пленумът на ВСС да започне с обсъждане на процедурните правила, по които ще протече производството - дали ще има специална комисия, която да разгледа предложението, дали ще протече под формата на дисциплинарно производство, ще има ли защита.
Процедурата няма срок, но правото работи с понятието "разумни срокове", когато става въпрос за обществено значим казус. Все пак никой не се ангажира с прогноза колко би продължило такова производство. Очакванията са ВСС да се занимава с казуса поне няколко месеца.
"Трябва да бъдат приети специални правила. Трябва да бъдат обсъдени всички материали, които е внесла министърката на правосъдието във ВСС. Тези сигнали трябва да бъдат доказани. В правото, в един правен спор, всеки може да твърди каквото иска, но всичко трябва да бъде доказано. Да се дадат аргументи, доказателства, че има нарушение на главния прокурор, че негово действие или бездействие е довело до уронване на престижа на съдебната власт. Че е тежко неизпълнение или нарушение на служебните задължения. Тук е въпрос и на доказване", коментира проф. Киров.
По обстоятелствата, включени в искането, вероятно членовете на ВСС ще поискат да съберат доказателства, съветът може да направи допълнителни проверки, да изиска информация. Освен това всички материали и събрани доказателства трябва да бъдат представени на главния прокурор. Според проф. Киров той задължително трябва да бъде изслушан.
Според Закона за съдебната власт, освен министъра на правосъдието, предложение за отстраняване на главния прокурор може да бъде внесено и от петима членове на пленума на ВСС, или трима от прокурорската или съответно съдийската колегия.
Това важи и за т.нар. "трима големи" в Съдебната власт - главния прокурор и председателите на ВАС и ВКС.
Мотивите за искане за отстраняването могат да бъдат обективни - като навършване на 65-години или невъзможност повече от година да изпълнява задълженията си. Аргументите обаче могат да бъдат и субективни - трайно неизпълнение на задълженията, както и уронване на престижа на съдебната власт.
Ако установи нарушение, извършено от главния прокурор, Висшият съдебен съвет може да вземе решение и да предложи на президента да го освободи от длъжност. Държавният глава има право да върне предложението само веднъж, но след това трябва да подпише указ. Такава е логиката, според конституционалисти, подобно на процедурата по назначаване.
"В едно такова производство, което ще се развие пред съвета, ВСС трябва да стигне до убеждението, съответно той може да стигне до това съждение или пък до обратното, че са налице такива тежки нарушения и уронване на престижа на съдебната власт и т.н. - всичко, в което е обвинен главният прокурор, и тогава да действа, тоест да предложи със свое решение на президента освобождаване на главния прокурор. Но това не е никак проста работа. И тя няма да бъде решена в рамките на седмица или две, нито пък на месец", смята бившият конституционен съдия Пламен Киров.
Решението за предсрочно прекратяване на мандата се взима с поне 17 гласа от общо 25 членове на ВСС. Мнозинство, което трудно се постига. А трябва да се има предвид, че 9 от тези гласове са от Прокурорската колегия в съвета.
От работата на съвета досега личи, че Гешев има силни позиции. Почти същият състав на ВСС преди две години го избра за главен прокурор със солидната подкрепа на 20 от членовете на съвета.
Гешев поднесе букет на новия министър Йорданова, тя му поиска оставка
Сегашният съвет вече два пъти отказа да се занимае по същество със сигнали срещу Гешев - веднъж след предложение на служебния министър Янаки Стоилов и втори път на наследника му Иван Демерджиев.
През юли миналата година, за първи път в 30-годишната история на ВСС, правосъден министър повдигна процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор.
Янаки Стоилов внесе предложение до ВСС за предсрочно освобождаване на главния прокурор
Тогава мнозинството затъна в процедури, по които дебатира близо седем часа. В крайна сметка с 12 срещу 8 гласа искането беше прието за недопустимо. Казусът стигна до Конституционния съд.
Пътят за ново предложение беше отворен, след като в началото на февруари КС реши единодушно, че правосъдният министър може да иска предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС, ако е налице тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които уронват престижа на съдебната власт.
В решението се казва, че такова предложение не накърнява независимостта на съдебната власт и принципът за разделение на властите, защото то не обвързва ВСС при преценката на фактите и при взимането на решение. Конституционните съдии се мотивират още, че "за да може власт да възпира власт и да не се създават предпоставки за произвол, бил той и съдебен или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност".
След решението главният прокурор Иван Гешев направи коментар пред БТА: "Трябва ясно да кажа, че целта на всичко това не е принципна и не касае т.нар. реформа, а целта е персонална, касае личността на главния прокурор и се надявам да не е някаква лична политическа вендета."
"Прокуратурата никога не коментира решения на съда, в случая на Конституционния съд. Прокуратурата няма никакви притеснения. Що се отнася до евентуални действия на министъра на правосъдието за отстраняване на главния прокурор, е ясно, че не става въпрос за принципен подход, а за персонална политическа атака от представители на изпълнителната власт", заяви говорителката на главния прокурор Сийка Милева по повод на решението на КС.
Министър Йорданова: Няма политически натиск върху Иван Гешев
Какво ще се случи във Висшия съдебен съвет този път?
Според правосъдния министър Надежда Йорданова процедурата не е предрешена.
Това е поредният тест за ВСС в края на мандата му, който изтича през октомври. Възможно е процедурата да бъде повдигната и пред следващия състав. Вероятно е преди това обаче да бъде направена поредна промяна на правилата за избор на ВСС, в опит да се разбие т.нар. "твърдо ядро", което в последните съвети стана традиция да гравитира около главния прокурор.
Мнозинството започва работа по създаването на комисия за промени в Конституцията
"Не бива да подхождаме с предубеденост. Там не са случайни хора или ако има случайни, те са единици. Това са бивши и настоящи магистрати с голям авторитет. И да се приеме, че те просто така ще бъдат дирижирани отвънка да вдигнат ли ръка или да не вдигнат за едно или друго предложение, това насаждане не работи в посока на това да се вземе едно отговорно решение на базата на събраните доказателства", коментира проф. Пламен Киров.
В публичното пространство се появиха съмнения, че съветът отново може да влезе в процедурни хватки.
Членовете на Пленума на ВСС трябва да разгледат сигнала и да преценят всички факти, а също и да изслушат Иван Гешев и да се произнесат дали има основания за предсрочно прекратяване на мандата или не.
Това може да се проточи във времето. Ако се направи аналогия с дисциплинарните производства в Съдебната система, някои от тях продължават с години.
Възможно е и процедурите да станат две. По отхвърленото искане на Янаки Стоилов имаше дело и пред ВАС. След решението на Конституционния съд, магистратите върнаха производството във ВСС като казаха, че кадровият орган трябва да се произнесе по предложението за отстраняване на главния прокурор, направено по време на мандата на Стоилов.
Към днешна дата няма ефективен механизъм, по който да се търси отговорност от главния прокурор. Липсата на достатъчно мерки за отчетност и възможността да му бъде търсена наказателна отговорност, е въпрос който се обсъжда от десетилетия. Първият обвинител е с един от най-дългите мандати в държавата, цели седем години. И на практика е несменяем.
Винаги, когато се заговори по темата, се припомня и култовата фраза на бившия главен прокурор Иван Татарчев - "Над мен е само Господ."
През 2009-та година по делото Колеви срещу България Европейският съд по правата на човека в Страсбург постановява, че в България е практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване срещу главния прокурор с оглед на централизираната структура на българската прокуратура. В не едно свое становище и Венецианската комисия посочва, че трябва да се увеличи отчетността на главния прокурор.
Венецианската комисия се произнесе по проекта за нова конституция
Венецианската комисия с препоръки към България
В отговор през годините се чуваха коментари, че и сега всеки прокурор може да разследва главния.
Преди две години, след като беше сезиран от тогавашните управляващи, Конституционния съд излезе с тълкувателно решение в подкрепа на тази теза. В него се казва, че когато прокурор "извършва проверка, разследване и други процесуални действия срещу главния прокурор, дължи подчинение само на закона“. Според КС главният прокурор не следва да осъществява надзор по попреписки и разследванията срещу себе си.
Сегашният главен прокурор Иван Гешев също отрича да има пълна власт в държавното обвинение и в свои изказвания застъпва тезата, че "главният прокурор не разполага с правомощия и не контролира решения и действия на отделните прокурори по отношение на което и да е било лице."
През годините, в стремежа да се запълни празнотата, се появяваха различни идеи, сред които - да има специален заместник-главен прокурор с правомощия да разследва първия обвинител.
КС: Създаването на фигура на прокурор, разследващ главния, е противоконституционно
Сега от Министерството на правосъдието предлагат главният прокурор да може да се разследва от магистрат, който да се избира на случаен принцип, за всеки конкретен случай, а не да има фигура с изрични правомощия. Едно от предложенията е това да бъде наказателен съдия, който да поеме временна функция на разследващ магистрат и после да се върне на работа в съда. Осъществяването на тези промени е заложено да стане до началото на 2023 година.
Снимки: Десислава Кулелиева, БНТ / БГНЕС