Защо изчезнаха българските зеленчуци

Шоковите цени на енергията станаха причина 70% от оранжериите за производство на зеленчуци за затворят. Но, освен че на пазара сега изчезват българските зеленчуци, под въпрос е и полското производство, тъй като оранжериите са тези, които трябва да осигурят разсад, а те не работят.

Ние всяка година правим ранна реколта, която в момента би трябвало да бъде тук, но тази година, това би било самоубийство, казва Стоян Берберов - управител на оранжерия, гр. Раковски.

Освободихме целия персонал. Изгуби се смисълът да се произвежда, казва Иван Величков - собственик на оранжерия, с. Ръжево Конаре.

Преди години е било пълно с разсад в този период. Това е като хотел. Тази леха е заета от една дата до друга дата и се знае кога излиза и на нейно място има друга, казва Николай Татаров - производител на разсад за зеленчуци.

Винаги се говори: „Ще подкрепим малките, средните земеделски производители“ и когато се преброят на края на годината се оказва, че те са намалели наполовина, казва Красимир Кумчев - производител на плодове и зеленчуци.

Тази криза беше предвидена. Още през август, с първия скок в цените на газа и тока. И залогът дори не е само оранжерийното производство. Залогът е производството на зеленчуци въобще.

Ние изчаквахме, чудехме се и октомври алармирахме, писахме тогава до служебното правителство. И колегите се спряха, останаха на изчакване и в един момент стана ясно, ноември месец, че няма да заложат продукция, защото реално те нямаше как да отопляват, казва Теодора Кръстева от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.

В град Раковски оранжерията за домати и краставици на Стоян Берберов пустее. Голяма част от работниците са освободени, малкото останали се грижат за марулите и спанака, които нямат нужда от топло.

В момента няма насаждения главно заради цената на природния газ. Това са 300 - 400% увеличение, казва Стоян.

Валентина е една от малкото, останали на работа в оранжерията на Иван Величков. Той притежава 180 дка оранжерии с краставици и домати, наложило се да затвори половината от тях. Още не се е възстановил от опустошителната градушка лятото, сега му се стоварва и ценовия шок.

Два блока по 30 дка, единият от блоковете го заредихме с краставици, успяхме да го възстановим след градушката. Другият ни блок е празен, казва Иван Величков.

Усилията да възстановят реколтата макар и на половина, сега се изместват с други тревоги - как ще продадат краставиците, които вече надхвърлят 6 лева.

В един момент прагът на българина ще стигне до такова ниво, че никой няма да купува краставици. Имаме един вид късмет, че е лошо времето в Гърция и Турция и заради това цената е такава, допълва Иван Величков.

Макар и позакъсняла, помощ за оранжериите все пак трябва да има. Мерките на правителството можели да тръгнат едва след одобрение на бюджета на земеделското министерство.

Направихме един внимателен анализ - 900 хектара са оранжерийните площи в България, от тях 200 хектара се отопляват на газ и в резултат на изчисление на цените на газта и загубите, които те търпят, определихме че имат нужда от помощ ат 3,5 млн. лв., казва Иван Христанов - зам.-министър на земеделието.

Помощите могат реално да стигнат до оранжериите някъде през март. Но щетите вече са на лице и те са крайно неблагоприятни за зеленчукопроизводството. Отново лесно предвидимо, като се има предвид, че и разсадите за полски добив в оранжериите е драстично свит. До 40%, например в оранжерията край Ягодово.

Тук всеки един клиент е отразен на коя дата трябва да си получи материала. Друга година структурата е масово пипери, краставици и домати, сега салати и зелета, казва Николай Татаров.

И без тази криза, зеленчукопроизводството от години е в безсъзнание. Пазарът е залят с внос, българските плодове и зеленчуци са екзотика. Затихването на градинарството има ясно различими причини.

Хората бягат от производството на плодове и зеленчуци, защото политиката след 2007 г. на подпомагане беше такава, че се плащаше еднакво плащане на хектар, независимо от културите, които се произвеждат. И голяма част от производителите на зеленчуци се насочи към зърно и технически култури, защото е по-печелившо, казва Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите.

Зърнопроизводството е силно механизирано, себестойността му е ниска, секторът е пазарно ориентиран, печалбите големи. За разлика от производството на зеленчуци, където разходите и нуждата от работна ръка са много по-големи. А и малкото ентусиасти сега, трудно задържат работници. Те произвеждат зеленчуците на други страни, които след това внасяме.

Така ние станахме донор на работна ръка за ЕС. Преди три години бяхме в Англия. В земеделското стопанство, в което бяхме 85% от работниците бяха от България, от Румъния, Литва и Полша, допълва Мариана Милтенова.

Демографският колапс така и не обърна политиките в земеделието. Но точно сега има някакъв шанс, нещата да се върнат в норма. В парламента тече усилена дискусия по стратегическия план за развитие до 2027 година, който ще насочи европейското подпомагане.

За първи път държавата ни членка в рамката на общата ни политика на ЕС има право да взима самостоятелни решения, с оглед спецификата на нашата държава. Какво имам предвид - това означава, че ние вече ще можем сами да решаваме за какво и колко пари да даваме, за да можем да покажем на ЕК, че ние сме похарчили целесъобразно, казва Пламен Абровски - председател на комисията по земеделие към НС.

Освен това за първи път предложенията се дискутират в парламента с много по-добра видимост и широка представителност, което гарантира по-адекватни решения. Защото и в предишния програмен период имаше таван на плащанията, но той роди други уродливи схеми.

През 2014 г. се наложи една система отново с налагане на тавани, но те бяха от тогавашния парламент така изчислени, че да засегнат само 12 човека в цялата държава, допълва Пламен Абровски - председател на комисията по земеделие към НС.

Като се понадуят заплатите се оказва, че реално на практика няма таван на плащанията, допълва Мариана Милтенова.

И за да не се окаже отново, че в сектора се взимат заплати от 20 - 30, дори 50 000 на месец, сега се обсъжда таван на заплатите до 2300 лева. Но по-важни за зеленчукопроизводителите е определянето на бюджета за т.нар. преразпределителни плащания.

Който според ЕС трябва да бъдат минимум 10% от директните плащания. И нашият съюз на градинарите предложи – защо да не са 30%, а не 10%. Директните плащания, инвестиционните проекти, гарантирани бюджети по програма за развитие на селските райони, стратегическият план по мерките сектор плодове и зеленчуци, напояване – ние апелираме за безплатна вода за напояване, да се ограничи нерегламентирания внос, субсидирана заетост, казва Мариана Милтенова.

Едно от най-важните усилия в сектора всъщност е осигуряването на пазар. Ако зеленчукопроизводителите започнат да печелят, те могат да разчитат на европейски субсидии за инвестиции. В Министерството на земеделието изглежда търсят варианти.

Вече имаме разговори с Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието е да вкараме възможно най-много български плодове и зеленчуци в училищата, в болниците, в детските градини, в столовете, ако щете дори в затворите. Това може да има много така незабавен непосредствен ефект, казва Иван Христанов.

Друг елемент, който държавата може да подпомогне особено сектора за плодове и зеленчуци, е нещо, което ние от "Има такъв народ" направихме с предишното НС и сега в рамките на бюджетната процедура ще направим отново, а именно да предложим падането на добавена стойност за плодове и зеленчуци от 20 на 9%. Това съм убеден, че ще помогне изключително много производителите и в допълнение ще помогне много да се изсветли сектора като такъв, казва Пламен Абровски.

В сектора обаче са виждали как над разумните мерки в крайна сметка надделяват лобистките интереси на зърнените олигарси. И не бързат с фанфарите. Иска им се държавата твърдо да се ангажира с конкретна цел.

В момента на трапезата на българина едва 15 - 20% от плодовете и зеленчуците са произведени в България. След 4, 5, 6 години този процент да нарасне на 40 - 50. Това е цел, казва Красимир Кумчев.

А сега, вместо да се стреми към големия хоризонт, производителят трябва да реши сложна дилема.

В момента ние разсъждаваме тук в нашето стопанство дали да увеличаваме производството или да го оставим на нивото на миналата година, или да го намалим, защото най-нормалното нещо е един производител да си калкулира производствените разходи, но ако цената стане такава, че крайният потребител не може да си я позволи, какво правим тогава, допълва Красимир Кумчев.

Трайното решение за Красимир е изграждането на собствен енергиен източник. Или субсидии, които да са индивидуално прецени според нуждите на всеки земеделски производител.

Ето ние преценяваме при нас, че имаме нужда да си изградим соларни инсталации ще инвестираме там, но ако нямахме нужда, щяхме да помислим в какво да инвестираме, примерно да закупим нов трактор или да направим още оранжерии. Държавата пуска едни мерки и можеш да кандидатстваш по това, това и това, ако искаш по 5, 6... ще пуснем мярка след 2 години, ама на мен тогава може да не ми трябва.

Сега Европа дава много възможности всяка страна да защити своите производители с националния стратегически план. И стига държавата ни да поиска, може да реанимира умиращото зеленчукопроизводство.

България е сред страните, които за следващия програмен период ще получи повече средства на фона на сериозно намаление на другите страни членки. Очакваме правителството справедливо да разпредели тези средства, казва Асим Адемов - зам.-член на комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕК.

За мен общоевропейската рамка дава достатъчно възможности да защитим българските зеленчукопроизводители и да ги направим конкурентоспособни, казва Атидже Алиева-Вели - член на комисията по земеделие и развитие на селските райони в в ЕК.

Целта е ясна, пътят е трасиран. На ход са българските политици. Сега трябва да решат - ще има ли български плодове и зеленчуци.

Елена Кузева: Търся, ех сега, търся зеле, което да е българско, обаче го няма. Няма.

Репортер: Златка Далчева