България е на първо място по фалити на фирми в Централна и Източна Европа за изминалата 2012 година. Това сочат данните от проучване за несъстоятелността в региона. Броят на българските предприятия, които са в процедура по несъстоятелност, е нараснал близо 3 пъти в сравнение с 2011 година, надхвърляйки 1300.
Освен България другите страни с най-голям ръст на фалитите са Хърватска и Словения. Засегната е и Полша. Основните причини българските фирми да стигат до фалит са високата им задлъжнялост, липсата на свободни финанси, по-скъпите кредити, както и погрешните пазарни стратегии. За тази и следващата година експертите очакват ситуацията да се влоши.
Ние постоянно следим реалните случаи от неплащания и броя на заведените искове за несъстоятелност. Резервите на фирмите стават все по-малко и те - когато вземането е значително за тях, спрямо размера, отиват и стартират несъстоятелност, въпреки че това е един скъп и бавен процес в България, каза Милена Виденова, управител на фирма за оценка на риска.
Най-потърпевши от фалити в целия регион са фирмите в строителния сектор. В България са проблемни още товарният автотранспорт, производството, търговията на дребно. В същото време фармацията, ИТ сектора, счетоводството, консултантските услуги и селското стопанство почти не са засегнати.
Едно от нещата, с които държавата може да противодейства на неплатежоспособността, е като се издължи на своите доставчици. Според Асоциацията на износителите в 90% от случаите това са малки и средни фирми, които са най-уязвими. По-бързото възстановяване на ДДС също е от критично значение.
Всички трябва да сме наясно, че една експортно ориентирана българска фирма - средна или малка, която не си получи ДДС-то по износа към 3-ти страни в размер над 50 хил. лв, тя е изложена на сериозен финансов риск, заяви Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители.
Възстановяването на данъка е много важно, но това е само един фрагмент - тук говорим за прозрачност на средата, уточни Милена Виденова.
Сериозни са и проблемите със законодателството. Продължителните процедури по несъстоятелност, които траят средно 3-4 години, са спънка за кредиторите и могат да докарат и техния фалит. От години борбата е да отпадне и обявяването на несъстоятелност със задна дата. Тази практика е предпоставка за измами и може да се използва от некоректни длъжници.
Автор: Цветелина Борисова
Чуй новините
Подкаст
