Единен банков надзор - плюсове и минуси

Икономисти обясниха за "По света и у нас", че решението България да се присъедини към единния банков надзор е прибързано. По думите им, банковата ни система е стабилна и няма нужда от допълнителен надзор от Европейската централна банка. Реално евронадзорът все още не работи. Той ще започне да функционира в края на годината и страните извън еврозоната, каквато е България, имат право на избор дали да се присъединят към него. България в единния банков надзор, ако това стане, означава: трите най-големи български банки и дъщерните дружества на големи европейски трезори да се наблюдават директно от Европейската централна банка, а за останалите ще продължи да отговаря БНБ. Но в тясно сътрудничество с евронадзора.

Десислава Николова, икономист: Което сътрудничество би могло да се изроди в прехвърляне на топката, да размие отговорността и всъщност да намали надзора и неговото качество върху поднадзорните банки.

Добрите страни на евронадзора: гаранция, че банките са наблюдавани по евопейски стандарти.

Иван Стойков, финансов анализатор: Много хора, които имат спестявания в момента и са подплашени от ставащото в банковата система, може да получат собственото си успокоение.

Уточнението на икономистите: дори да се присъединим към евронадзора, няма да разчитаме на пари и помощ за преструктуриране на проблемни банки. Банките в страната, която избере евронадзора обаче, ще плащат такси за издръжката на надзора. А те могат да се отразят на потребителите.

Десислава Николова, икономист: Ние няма да участваме към момента в Европейския механизъм за стабилност, т.е. фонда, с който бяха спасявани банки в последните няколко години и бяха подпомагани правителства.

Експертите определят решението от вчерашните консултации като по-скоро прибързано и го обясняват с напрегната ситуация около КТБ. Въпреки вече започналите разговори между БНБ и ЕЦБ, официално меморандум между надзорниците може да се подпише, когато Европейският банков надзор започне работа през ноември.