Международна дискусия за прехода в България

Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. За това призова президентът Росен Плевнелиев, който откри международна конференция на тема "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето". Форумът е част от кампанията "25 години свободна България", която се провежда под патронажа на държавния глава. Младото поколение трябва да знае фактите такива, каквито са, за да могат да направят своите изводи, настоява Росен Плевнелиев. Според него обществото има нужда от честни отговори в какво сполучихме, но и какво се обърка през годините на прехода. Убеден е, че не бива да търсим ляв или десен прочит на историята, а обединение около истината за миналото. Росен Плевнелиев: Половинчатата истина е и най-голямата грешка на българския преход. Полуотворени досиета, полуизказани истини, полуизвадени на показа факти за антихуманната същност на комунистическия режим. За съжаление в планирането и осъществяването на българския преход основно участие имаха бившите висши представители на комунистическата партия и на тайните служби. Те дадоха всичко от себе си да бъдат изопачени фактите, изваждайки ги от техния контекст, да бъде заметена и забравена истината. Защо спомените за тоталитарното минало постепенно избледняват и вместо тях в общото съзнание се настаняват абсурдни митове? Защо свързваме българският преход с разбитите надежди? Всички, които живяхме в това време имаме своите отговори. Част от участниците в дискусията "25 години по-късно" смятат, че не се появява познание на мястото на избледняващите спомени. Евелина Келбечева: Тази непрекъсната комунистическа и посткомунистическа пропаганда- тя ужасно дращи, тя запушва другото говорене, ако щете и на младите хора, които рефлектират върху този проблем. Те не знаят какво е комунизмът. Живко Георгиев: Нищо не е загубено, ако пред голяма част от българите се представи някаква мобилизираща визия за бъдещето на страната. Именно надеждата е най- дефицитният продукт. Димитър Димитров: Социализмът е бил определен начин на живот и че ако в прехода някои неща не са се получили, то е и отчасти за това, че социализмът е бил такъв,какъвто сме го преживели. Интересното е, че голяма част от българите смятат, че собственият им живот се променил положително, но оценката за развитието на обществото е негативна. Българите искаха демокрация, но не получиха онези некорумпирани институции, не получиха онези правила, не получиха гаранции за онова върховенство на закона за справедлива система и това е големият дефицит. Михаил Неделчев: След като наистина българският живот е абсолютно различен сравнение с това,което живяхме до 89 г - той е радикално различен, нищо общо няма. Нека да го разкажем това различие. Петя Кабакчиева: Светът стана много по-шарен, ако погледнете. Действително има много негативи, но ние не забелязваме хилядите млади хора - скейтъри, пънкари, които пият бира около Паметника на съветската армия. Едвин Сугарев: Да се поддържа гражданското общество, защото без гражданско самосъзнание никаква история няма да бъде прочетена. Само ще има връщане отново и отново към старите грешки. За щастие сега имаме някакви шансове - това гражданско самочувствие да бъде възродено. В проучванията на общественото мнение обаче, повече хора оценяват силата на свободата - да се движат и свободно да изразяват мнението си.