Начало
назад
До края на юли - ясен механизмът за определяне на минималната работна заплата
До края на юли социалните партньори трябва да изработят механизъм за определяне на минималната работна заплата, след като вече 2 години ЕК ни предупреждава заради липсата на такъв. Синдикатите от КНСБ предлагат формула, съобразена с прага на бедност и средната работна заплата. Оттам защитиха идеята си за минимална работна заплата от 700 лева за висшистите с аргумента, че и сега в реалната икономика повечето висшисти получават заплата над този праг. Закрепен в закон, обаче, прагът ще даде сигурност и стимул на младите хора да останат в България.
КНСБ предлага минималната работна заплата да се определя така: долната граница да бъде прагът на бедност, умножен по коефииент от 1,3, а горната да бъде 60% от средната работна заплата за страната. Така, според синдиката, ще се реши вечният спор между социалните партньори - какво да е минималното възнаграждение.
;;Любен Томев, вицепрезидент на КНСБ: 1,3 от 300, в момента е линията на бедност, около 390, да кажем долна граница. Горната граница е 60% от 896 - на около 500 и няколко лева. Тоест в този диапазон - около 100-100 и няколко лева е фактически разликата между горната и долната граница в момента. Да се определи размерът на МРЗ.
КНСБ предлага още като се определя минималната работна заплата, да се взимат предвид и 10 показателя: инфлация, производителност на труда, разходи на работодателя и др.
Само така щяло да се гарантира по-добър доход за работещите, 500 000 от които са "работещи бедни". Аргументите за 700 лева минимално възнаграждение за висшистите, които работят по специалността, също били много.
;
Според КНСБ и сега повечето висшисти в България получават заплата над 700 лв. С изключение работещите в бюджетния сектор.;
;Пламен Димитров, президент на КНСБ: Техният труд де факто е драматично подценен, а това са хора, които са част от нашата интелигенция, която уж трябва да дава гръбнака, гърба и сигурността, че ще се развиваме във вярната посока като общество.
От другите 9 категории работещи в България, в първите три - ръководители, специалисти и техници, има най-много висшисти - 95% от заетите, сочат данните. 3000 са под прага.
;;Пламен Димитров, президент на КНСБ: Преглеждайки минималните осигурителни доходи, които в много от случаите са минимални заплати по категориите персонал, концентрирани в тези три категории персонал - около 570 хиляди души висшисти работят там всъщност, масата висшисти, около 27-28% от цялата работна сила, виждаме, че всъщност няма реален среден осигурителен доход, който бизнесът да плаща в реалната икономика под 700 лева.
И след като е факт в реалния сектор, защо да не се закрепи със закон, питат синдикатите. Най-важното, според КНСБ, е да се прилага диференциран подход при определяне на заплатите, за да се гарантира, че който учи, ще сполучи.
