Момиче от Добрич успя да пребори запрещението си

Ели, на 26 години. Без близки, израснала по институции не мила, не драга. В нечовешкото битие на домовете за удобство й лепват етикет - умствено изостанала. Като такава не може да се грижи сама за себе ти, съдът няма очи за нейните възможности и я поставя под запрещение.

Д-р Хасан Ефраимов - р-л на социално предприятие "Чудната градина": Преценихме, че тя си е напълно нормална и в резултат на това запрещението ѝ падна и тя се труди като нормален човек.

Попаднала сред невероятни хора, Ели веднага се отличила като отговорна, организирана, ангажирана, разсъдлива и в крайна сметка незаменима. Няма задача, с която да не се справи и да не приеме с усмивка.

Ели Маринова: Значи, като наберат зеле, в касетки го слагат, нали тегля зелето и си записвам тука колко е килограма. Много съм доволна, до сега никога не съм имала такава работа, от която да съм много щастлива.

Д-р Хасан Ефраимов: Ние ѝ дадохме сигурност. Чрез работата, която ѝ дадохме, тя получи сигурност, увереност в себе си.

Мария Методиева - р-л на социално предприятие "Чудната градина": Защото се чувстват приети, чувстват се нормални, чувстват се равнопоставени, и най-после се чувстват хора.

Сега Ели не иска повече да гледа назад, запрещението е болезен спомен за безнадеждност и никакво усещане за живот.

Ели Маринова: Примерно не можех да работя, нямах право на избор.

Мария Чернева: А сега да не би да си гласувала?

Ели Маринова: Да.

От 8 месеца в социалното предприятие, Ели вече не е проблем на социалната система, получава заплата, плаща си осигуровките, данъците, живее самостоятелно, има си и приятел.

Д-р Хасан Ефраимов: Какво си купи първия месец със заплата?

Ели: Гардероб.

Д-р Хасан Ефраимов - Гардероб, за който отдавна мечтаеш, нали така.

На 26 тя най-накрая започва да живее своя живот. И горещо се моли да не е единствената.