Правителството одобри трите бюджетни закона за догодина

Финансовият министър благодари на колегите си от правителството, защото фискалната рамка за следващата година продължава да следва приоритетите, които са били разчертани още в предизборната кампания - най-вече инвестиции в образованието и човешките ресурси. Спазва се и планът за одобрение за увеличаване на разходите за отбрана, за да могат те да достигнат през 2024 г. до 2% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Стратегията за консолидация на държавния бюджет, след кризата от 2014 г. е почти към своя край, допълни Горанов. Той добави, че през следващата година се предвижда минимален дефицит в размер на 0,5% от прогнозирания БВП. "Добрият цикъл на икономиката позволява един доста по-голям бюджет, както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите", коментира Горанов.

Освен известните параметри, свързани с политиката по доходите в бюджетната сфера и стратегията за удвояване на заплатите спрямо 2017 г. на педагогическия персонал, са решени и доста други въпроси на отделните бюджетни сектори и системи.

Прогнозите са БВП да нарасне следващата година на 3,7% и малко по-нисък - 3,5 на сто, за периода до 2021 г. В момента България е сред държавите с най-нисък дълг, като очакванията са нивото на държавния дълг в края на 2021 г. да бъде под 17%.

Според министъра на труда и социалната политика Бисер Петков проектът на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2019 г. гарантира финансовата устойчивост на осигурителната система чрез намаляване на дела на финансирането от държавния бюджет, респективно чрез увеличаване на приходите от осигурителните вноски.

Това се постига благодарение на заложения по-висок ръст на средния осигурителен доход за следващата година и заради увеличението на размера на осигурителния доход, върху който ще се осигуряват самоосигуряващите се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите, както и в резултат на увеличаването на максималния осигурителен доход. Бюджетът на ДОО за следващата година гарантира адекватността на всички осигурителни плащания.

По отношение на пенсиите е предвидено увеличаване на всички пенсии, отпуснати до края на тази година, с 5,7% от 1 юли 2019 г. Тогава ще увеличи и максималният размер на изплащаните пенсии от 910 лв. на 1200 лв. Предвиден е номинален ръст на средната пенсия с 6,2 на сто. Всичко това се постига с нарастване на приходите от осигурителни вноски - повече от 955 млн. лв. са планирани да постъпят в бюджета, които осигуряват покриване на по-високите разходи в бюджета за следващата година, без да увеличават дефицита.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев посочи, че през следващата година разходите за здравеопазване ще достигнат 5 257 200 000 лв., което представлява 4,5% на БВП.

Това е първата година, когато бюджетът за здравеопазване надхвърля 5 млрд. лв., изтъкна министър Ананиев и допълни, че в сравнение с разходите през 2018 г. те нарастват с 547 млн. лв. От тези 547 млн. лв. ръстът на разходите в НЗОК е 490 млн. лв. По този начин през следващата година е осигурена устойчивост, стабилност и предвидимост в развитието на общественото здраве и здравното осигуряване.

Ананиев информира още, че е наблегнато на дейности, които са изключително важни в извънболничната и болничната помощ. Това са профилактика и превенцията. Също така се подобрява финансирането на редица програми, свързани с детското и майчиното здравеопазване, както и за хората с репродуктивни проблеми. Въвеждат се елементи от електронното здравеопазване и областта на контрола.

По отношение на бюджета на НЗОК министърът обясни, че приходите и трансферите възлизат на 4 300 000 000 лв. а разходите и трансферите на 4 350 000 000 лв. Във всички здравно-осигурителни плащания има увеличение с конкретни дейности и резултати, които се очакват и през следващата година ще има много по-сериозна устойчивост и ефективност във функционирането на здравната система.