През последните години силистренските ученици са сред последните в страната по оценките от матурите по български език. Затова на общински форум в града педагози и филолози потърсиха причините за неграмотността сред децата и набелязаха мерки за справянето с проблема. Според специалистите слабите резултати са заради недостатъчното говорене на децата у дома, както и липсата на интерес към четенето.
За педагозите компютърният свят, в който се потапят децата, е един неуспешен заместител на реалния и една от причините за слабите им резултати на изпитите са модерните технологии.
Диана Илиева, ОДЗ "Нарцис" – Силистра: "Бяхме изключително притеснени, когато видяхме как децата разглеждат книжки, все едно че плъзгат пръстче по дисплея на смартфона, така разгръщат книжката."
Гинка Миланова, преподавател по български език ПМГ "Св. Климент Охридски": "Проблемът с телефоните: отнемат вниманието, съсредоточаването и липсата на търпение - това се отразява в усвояването на знанията, в работата - нечетенето на текст, недостатъчното говорене и общуване това създава после проблеми и при нас."
Друга причина за ниските резултати е фактът, че една трета от децата в силистренско, които тръгват на училище, имат различен от българския майчин език.
Доц. д-р Илиана Горанова, специалист по методика на обучение на български език: "Започват да проговорват на турски диалект, на ромски диалект и когато трябва да изучават български език като учебен предмет от пети клас нагоре, това става много трудно."
Не само обаче децата билингви срещат трудности с българския език.
Елена Ласкова, преподавател по български език и литература в СУ "Н. Й. Вапцаров": "Има деца, чиито родители са някъде извън страната – това е другия проблем, който съществува. За тях се грижат баба, дядо настойник."
Затова педагозите настояват ресурсите в образованието да бъдат съсредоточени в предучилищната възраст, когато се натрупват основните знания и се формира речника на децата.