България е на едно от последните места в Европа по трансплантации на бъбрек. Най-важният проблем пред трансплантолозите у нас остава намирането на донор от години. Въпреки че броят на трансплантациите постепенно се увеличава, много от въпросите остават.
Проф. д-р Емил Паскалев, началник Клиника по неврология – Александровска болница: Приоритет е трупното донорство, защото в България то все още не е достатъчно. То трябва да осигурява много по-голям брой трансплантации отколкото сега. Освен, че се развиват нещата в тази посока, ние трябва да развиваме и другите възможности, една, от които е кръстосаното донорство.
Кръстосаното донорство засяга пациентите, при които е установена несъвместимост между нуждаещия се и неговия роднина, който иска да дари свой орган. Тази форма на живо донорство дава възможност роднина на един пациент да дари орган на друг пациент, с когото има по-голяма съвместимост, а роднина на втори пациент дарява орган на първия, като говорим най-често за бъбречни трансплантации.
Ако тази форма на донорство беше възможна у нас, пътят на Галя вероятно би бил по-лек. Когато е на 26, в следствие на диабет, тя губи зрението си и започва битката с бъбречната недостатъчност. Чака 9 години преди да й се направи трансплантация във Франция.
Вижте още за "забраненото“ лечение в репортажа на Велианна Кашева.
Временно преустановяват електронното обновяване на здравния статус в периода 26 – 31 август
Катя Ивкова: Дълго чаканата административна реформа в здравеопазването ще бъде по-ефективна и по-бърза
Първият от 17 компютърни томографа от ново поколение по проект на МЗ се монтира в Хасково (СНИМКИ)
Реформата в здравеопазването: Отпада идеята центърът за асистирана репродукция да мине към Здравната каса
„Справедлива цена“: Властта, производители и търговци обсъждат новата методика