България обмисля как да реагира на руските действия в Черно море

България обмисля какъв отговор да даде на действията на Русия в част от българската изключителна икономическа зона в Черно море. По думите на военния министър Тодор Тагарев, отговорът ще бъде съвместен със съюзниците от НАТО. Румъния привика руския посланик и се консултира със съюзниците заради поредните останки от дрон, намерени на нейна територия. Останките са "подобни на използваните от Русия срещу Украйна".

От дипломатически мерки до усилено закупуване на брегови ракетни комплекси за морски цели - това уточнение направи министър Тодор Тагарев.

Иначе ситуацията в Черно море се променя скоростно след 17 юли, след като Русия се оттегли от зърнената сделка и започна да нанася масирани удари по украинските черноморски и дунавски пристанища за износ на зърно. Това са Измаил, Рени, Одеса, Черноморск. До момента са повредени или унищожени 105 пристанищни съоръжения, според украинските власти. Някои от тях са само на няколкостотин метра от румънската натовска територия.

Същевременно Руската федерация е удължила до края на месеца предупреждението за провеждане на военноморско учение в част от българската изключителна икономическа зона на Черно море, обяви военният министър. Което България счита за провокация.

Съюзниците по НАТО могат да отговорят на руските действия в Черноморския регион не само чрез присъствие на кораби, заяви военният министър Тодор Тагарев:

"Това може да става с получаването и предоставяне на разузнавателна информация от различен характер, с авиация, която потенциално би могла да действа срещу морски цели, това може да стане и чрез брегови средства отново за действие по морски цели, те вече не са ограничени от Конвенцията от Монтрьо."

Всяка от шестте държави в Черно море има изключителна икономическа зона. Руските военноморски учения в част от икономическата зона на България правят корабоплаването невъзможно и блокират възможни инициативи за хуманитарен коридор за украинско зърно край бреговете на Румъния и България.

"Обсъждаме различни варианти за отговор. От дипломатически до това, което обявено и от премиера, до ускорено придобиване на брегови противоракетни комплекси. Основният отговор е именно с нашите съюзници от НАТО", каза Тодор Тагарев, министър на отбраната.

Руските удари по украинските дунавски пристанища са само на няколкостотин метра от румънска територия.

"Откакто е започнал конфликтът, рисковете нараснаха рязко. В няколко съюзни страни вече има паднали ракети от този конфликт. В единия случай, ако не се лъжа, имаше и жертви в Полша. Дрон, остатъци от дрон паднаха вчера и на румънска територия", каза още Тагарев.

НАТО засилва наблюдението в Черно море заради новата руска "предупредителна зона"

След поредните въздушни удари на Русия по украинските пристанища Измаил и Рени бяха намерени отломки от дронове, които наподобяват използваните от Русия. НАТО заяви, че няма никакви данни за преднамерена руска атака към съюзническа територия.

"Никой не ни атакува, хора! Нека успокоим нервите на хората или всички ще полудеем. Никой не ни атакува и никой няма да ни атакува. Имаме само отломки от дрон, ударен от украинската армия", заяви Марчел Чолаку, министър-председател на Румъния.

Това е третият инцидент от 18 юли насам, ден след като Русия се оттегли от зърнената сделка и започна да нанася удари по украинските дунавски и черноморски пристанища. На румънския дунавски бряг военни обследваха останките от сваления дрон и започнаха строителството на противовъздушни укрития.

"Отломките бяха намерени около 2 км южно от село Нуфару, на хълм. Няма видимост от земята, по-добре можете да ги видите от въздуха. Затова мястото на инцидента първо беше забелязано от хеликоптер", каза Антоанел Ватаману, командир на военната база в Тулча, Румъния.

Откриха нови отломки от руски дронове в Румъния

За да отговори на рисковете в Черно море, експерти предлагат да се създаде специална група на натовските черноморски държави, която да гарантира сигурността в региона и евентуални зърнени коридори за Украйна.

"Ако България, Румъния и Турция намерят начин да създадат такава специална група, може да се разглежда като съюзнически отговор и ще можем да защитим по-добре териториалните си води. Но заради Конвенцията от Монтьро би било много трудно решение за Турция да позволи повече съюзнически военноморски съдове в Черно море", каза Раду Тудор, експерт по сигурност и отбрана, Румъния.

Конвенцията от Монтрьо ограничава престоя на нечерноморки бойни кораби до 21 дни, като общият им тонаж не може да надвишава 45 000 тона водоизместимост във всеки един момент. Три от черноморските държави - страни по документа са членки на натовски държави - България, Румъния и Турция.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok