Усилията на руската дипломация в момента са насочени към това да създава разцепление в международната общност по отношение на войната в Украйна, каза за нашето предаване Борис Бондарьов. Той работи 20 години в руското министерство на външните работи, но след руската инвазия подава оставка в знак на протест. И е единственият руски дипломат, предприел такава стъпка. С него за "Светът и ние" разговаря Николай Кръстев.
Вече от една година продължава агресията на Русия срещу Украйна, кога ще приключи?
- Интересен въпрос! Ще приключи тогава, когато приключи. Или когато едната от страните победи. Или трябва да се разберат този въпрос някак да се уреди, защото никой не може да постигне победа. Или пък, ако в Русия настъпят някакви промени и страната промени позициите си спрямо Украйна. Засега не виждам някакви перспективи войната да спре.
Какво може да спре сега Путин и режима му от по-нататъшно разгръщане на войната?
- Мисля, че само твърдата, съгласувана и единна позиция на западните страни, които да заявят, че трябва да приключи с войната, защото на практика вече я е загубил. По принцип той не може да я спечели, тъй като Западът е готов да насочи огромните си ресурси за подкрепа на Украйна. Западът не се бои от заплахите на Путин да използва оръжие, атомно оръжие, каквото и да било оръжие, ако започне да губи. Ако му бъде заявена една такава позиция - категорична, твърда, без каквито и да било колебания, каквито виждаме у някои европейски страни, това би имало въздействие върху Путин. Тогава може да разбере, че е редно малко да свали градуса на напрежение. Но докато се надява, че има шанс да победи, нищо няма да го спре.
Според Вас може ли да бъде изключено атомното развитие на войната?
- Не, не може. Не смятам, че сега вероятността за това е голяма, но за съжаление не може да бъде и изключена напълно.
Как работи днес руската дипломация според Вас?
- Мисля, че работи по същия начин, както преди войната. Просто сега рязко се стесни полето за маневриране на руската дипломация, защото западните страни спряха контактите с нея. Руската дипломация се опитва сега да засили контактите си и с африканските страни, с азиатските страни, с някакви латиноамерикански страни, за да покаже, че Русия не е в изолация, а и по възможност да получи някаква подкрепа от тези страни в ООН при гласуването на различни резолюции. Т.е. става въпрос за опит да се стигне до разцепление в световната общност. Така искат да покажат, че световната общност не е единна в оценката си на руската агресия, на войната. И трябва да отбележа, че в това отношение руската дипломация постига известни успехи.
Според Вас Русия сега в изолация ли е?
- Съществува определена изолация, на първо място от страна на западните страни поради въведените от тях санкции, които не всяка страна е готова да нарушава от страх да не пострада. От друга страна Русия поддържа отношения с много държави. Китай ѝ оказва известна не демонстрирана подкрепа. Индия не е готова да прекъсне отношенията си с Русия. Както виждаме в Бразилия новият стар президент също твърди, че нещата не са така еднозначни и за тази война може би е виновна не само Русия и така нататък. Тоест за съжаление не може да се каже, че Русия е в пълна изолация.
Как действа руската дипломация, след като в двустранните отношения, а и в международните никой от западните партньори не иска да има работа с нея?
- Западните партньори не искат да се срещат с тях, но незападните се срещат. Виждаме, че министър Лавров сега имаше няколко посещения в Африка и се срещна с различни лидери на африкански страни. Редовни са контактите с Китай, има контакти с Индия, с Латинска Америка също. Да, на руската дипломация не й е толкова лесно, както преди, несъмнено отношението към нея е по-лошо, но все пак те не са в някаква пълна изолация и да няма с кого да си говорят. За съжаление много развиващи се страни не така активно осъждат руската агресия, както го правят западните страни, европейските страни. Първо, защото за много страни този конфликт е някъде далеч и това си е чисто европейски конфликт. Второ, тези страни, предимно африканските смятат, че Европа не обръща внимание на техните проблеми и когато стават някакви военни конфликти в Африка никой не хуква да им помага и да им дава пари, материали, оръжие и така нататък. Затова смятат, че да се проявява толкова голямо внимание към Украйна не е справедливо спрямо тях. Разбира се съществуват всичките тези антиамерикански настроения, антизападни, антиколониални, които Путин сега се опитва да използва, за да спечели на своя страна развиващите се страни. При някои това действа.
Добре, но ако те нямат контакт със западните страни, с големите държави като Съединените Щати, като Германия, като Франция, Великобритания, те не може да се сравняват с африканските и азиатските страни?
- Все пак съществуват някакви контакти дори със западните страни, може би на ниско, на протоколно равнище, не бих казал, че те са напълно прекъснати. Предават се някакви документи, може би постъпват дипломатически ноти. Рядко, но по някакви поводи все пак се правят такива неща. Наистина, западните дипломати не канят руските на приеми, но няма как да се каже, че изобщо няма контакти. Все пак някаква работа трябва да се върши, да е ясно какво става. От една страна, да, западните страни са много важни за Русия, но не трябва да се мисли, че африканските страни са по-малко важни. В Общото събрание на ООН виждаме, че все повече страни гласуват „въздържал се" за резолюциите, които осъждат руската агресия. Ако първата резолюция на специалната извънредна сесия през февруари беше подкрепена от огромния брой държави, сега ноемврийската резолюции за репарациите беше подкрепена от деветдесет и няколко държави, а въздържали се бяха около 78 държави. Излиза, че половината са „За", а другата половина са „въздържали се". Последните не подкрепят резолюцията, но не искат и да гласуват против, защото не искат да развалят отношенията си със запада, обаче не искат да си развалят отношенията и с Русия. Това все пак говори за нещо.
Според Вас какво бъдеще чака руския президент Владимир Путин?
- Във всеки случай бъдещето му няма да е много розово, защото остава в изолация и едва ли може да се разчита, че отношенията със западните страни, ще се нормализират и пак ще го приемат във Вашингтон, Париж, Берлин и къде ли не. Едва ли някой ще е готов да му стисне ръката. Ще си остане военнопрестъпник и целият въпрос е, колко дълго ще остане на власт, колко дълго още ще пие, ще пролива кръвта на украинците, на когото и да било, и да заплашва целия свят с оръжието си. Ако войната приключи бързо с поражението на Путин, тогава мисля, че времето му много бързо ще приключи. Ако не, тогава до смъртта си ще остане в Кремъл.
Можем ли да говорим за това, кой ще го смени? Като знаем позициите в структурата на руската власт, можем ли да кажем, кой ще го смени?
- Кой знае какви са позициите в структурата на руската власт? Сигурно само Путин ги знае, ние можем единствено да гадаем. Хората, които заема високи постове, изобщо не е задължително да имат реална власт. Бившият министър председател Медведев, който е заместник на Путин в Съвета за сигурност на Русия, изобщо не разполага с някаква власт и всички всъщност се държат с него като с клоун. Има хора, които нямат никакви държавни постове, те сякаш са частни лица, но имат достъп до Путин, негови приятели са и имат огромно влияние върху взиманите решения. Това е една капсулирана не прозрачна система и не ни е ясно, кой каква роля играе. Затова е трудно да се гадае, кой може да измести Путин и да седне на мястото му. Мисля, че ако руският елит узрее дотолкова, че да организира преврат, това ще стане, защото елитът не иска повече да води война, иска да нормализира положението, иска да се върне към състоянието от преди войната или поне донякъде да подобри сегашното. Тези хора ще са заинтересувани най-малкото да спрат войната и тогава според мен би дошъл по-умерен човек, с някаква да речем повече техническа нагласа. Може би нещо като сегашния премиер Мишустин или московския кмет Собянин, или някой друг. Според мен това няма да е някакъв генерал от ФСБ подобна личност - човек, който да продължава с войната, с този курс.
А Пригожин според Вас може ли да стане приемник?
- Не, не - Пригожин е измислена фигура, изцяло контролирана. Виждаме как сега го пъхат в джоба, откъдето преди няколко месеца го извадиха. Неговата ЧВК „Вагнер" вече малко се споменава, малцина съобщават за него в държавните медии и доколкото разбирам, войската не се радва кой знае колко на възможността да си сътрудничи с него нататък. Той явно не може да постигне никакви военни победи - до голяма степен това е един случаен човек, който е изхвърлен от някаква вълна, казали са му „Действай!", но за него всъщност няма бъдеще.