БНБ: България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари

България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината. Това показва оценка на базата на текущата прогноза за инфлацията в България и последната прогноза на Европейската комисия за инфлацията в останалите държави членки на Европейския съюз, съобщиха от БНБ.

В текущия брой на периодичното издание на БНБ „Макроикономическа прогноза“*, декември 2024 г., е представена прогнозата за основни макроикономически показатели, изготвена към 15 януари 2025 г.

Средногодишната инфлация е прогнозирано да възлезе на 3,3% през 2025 г., с основен принос на храните, стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия, както и групата на услугите.

Растежът на реалния БВП на България се очаква да се ускори от 2,3% през 2024 г. до 2,5% през 2025 г., като тази динамика ще се определя главно от прогнозираното преминаване на инвестициите и на износа на стоки и услуги от спад през 2024 г. към растеж.

През 2026 г. средногодишната инфлация е прогнозирано да се забави до 2.1%, най-вече поради понижението на инфлацията в групата на храните и административно определяните цени, докато базисната инфлация се очаква да остане сходна с нивото си от 2025 г.

Растежът на реалния БВП е прогнозирано да се ускори до 3,0% през 2026 г., което ще се дължи главно на свиването на отрицателния принос на нетния износ, както и на ускоряването на растежа на частното потребление.

Прогнозата за общата инфлация в края на 2025 г. е ревизирана в посока по-голямо нарастване на потребителските цени, което се дължи главно на съществени възходящи ревизии в групите на стоките и услугите с административно определяни цени, тютюневите изделия и храните, докато прогнозата за годишната инфлация в края на 2026 г. е понижена.

Прогнозата за растежа на реалния БВП на България е ревизирана в посока малко по-висок темп на нарастване през 2024 г. и по-нисък растеж през 2025 г. и 2026 г. Ревизията през 2025 г. се дължи на прогнозираното по-слабо нарастване на частното потребление, на инвестициите в основен капитал и на износа на стоки. Растежът на икономическата активност през 2026 г. е ревизиран отрицателно най-вече поради прогнозиран по-голям отрицателен принос на нетния износ.