Преговорите заглъхнаха още преди да бъде потвърдено, че са започнали и последствията от войната в Близкия изток са все по-осезаеми. Ормузкият проток е воден път не само за петрол и втечнен газ. През него минават торове, алуминий, ключови нефтохимически продукти. И не на последно място – храни и суровини за производството им.
3 дни след началото на войната, започнаха и мрачните прогнози за икономическите и финансови последствия. Почти месец по-късно всички те са факт. Цените на горивата са само началото. Производството на алуминий в Персийския залив намаля значително, фабрики обявяват форсмажор за доставките. Големи автомобилни компании съкращават производствени графици и едновременно с това се опитват да се запасят с алуминий. Около 20% от ценния метал идва от Персийския залив. Сега цената му е около 3 700 евро за тон, ако обаче стане 4 000 това ще е пагубно, предупреждават автомобилните гиганти.
Изхранването на около 100 милиона души зависи пряко от Ормузкия проток. Експертите предупреждават, че светът е на прага на криза в глобалната хранителна сигурност като тази от началото на ковид пандемията през 2020 г.
Нгози Оконджо-Ивеала, директор на Световна търговска организация: "Конфликтът в Близкия изток заплашва хранителната сигурност в глобален мащаб заради проблемите с корабоплаването и по-високите цени на енергоносителите. Това намалява доставките и увеличава цените на торовете. Продължително прекъсване ще има пагубен ефект върху хранителната система."
И още от ефекта на доминото – през Ормузкия пролив преминават около 38% от нитратните и около 20% от фосфатните торове.
По данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН, годишно съвременното селско стопанство използва около 190 милиона тона различни видове торове. Ако в следващите 3 до 5 месеца движението им не бъде свободно, това ще се превърне в заплаха за посевите и реколтата за години напред. Сериозна е и заплахата за нефтохимическите продукти, които се използват за производство на полимери, пластмаси, гуми. Всичко това води до икономическа несигурност в глобален мащаб. В Европа вече се обмислят различни сценарии за действие.
Кристин Лагард, председател на ЕЦБ: "Последствията от шоковото увеличение на цените върху инфлацията могат да бъдат нелинейни, трябва да имаме различни сценарий."
снимки: БГНЕС
За крайните потребители всичко това означава по-високи цени и по-малък избор на стоки. Всяка криза обаче е и възможност – вече се проучват потенциални нови водни пътища и намаляване на бюрокрацията, свързана с корабоплаването.
Чуй новините
Подкаст
