Емил Кременлиев в предаването "Зала на славата"

Емил Кременлиев е поредният герой в предаването на БНТ "Зала на славата".

Кременлиев започва футболната си кариера в Славия, където играе от 1989 до 1993 г. Играл е за Левски, Олимпиакос (Гърция) и ЦСКА. През 2001 г. отива в Унион Берлин (Германия), след това играе в Спартак Варна, Марек, Конелиано и Казичене. Два пъти шампион на България с отбора на Левски. Вицешампион със Славия и с ЦСКА. Бронзов медалист със Славия и с ЦСКА. Носител на националната купа с Левски и с ЦСКА. В евротурнирите има 28 мача и 1 гол.

Бронзов медалист от световното първенство в САЩ през 1994 г., където играе 5 срещи. Общо има 25 мача за националния отбор. Участник на европейското първенство през 1996 в Англия. В началото на сезон 2017/2018 поема функциите на спортен директор на Арда Кърджали.

"Аз съм от това поколение, в което за момчетата нямаше друго нещо освен футбол. И сега, ако кажа, че мечтата ми е била веднага да ставам голям футболист, да играя в националния отбор, не, полека лека започваш на улицата и крачка по крачка стана. Честно да кажа, и аз не знам как стана, направих горе-долу добра кариера", започна бившият футболист.

"Аз бях юноша на Славия, учех в училището, което е до стадион „Славия“ и покойният Александър Шаламанов ме видя в училището и ми каза да дойда да тренирам. Започнах да тренирам, без някакви големи амбиции, но се утвърдих, капитан ме направиха, юноши, после младша, старша, имаше дублиращ отбор, взеха ме в дублиращия отбор и виждам аз другите какви са им амбициите, да не ходим в казарма, да останем спортна рота. И реших, че това е и за мен целта, и след това вече в мъжкия отбор. Спомням си тогава за пръв път ме взе покойният Иван Вуцов, суров човек, плакал съм след тренировка, но цял живот ще му бъда благодарен", спомни си Кременлиев.

Той разказа и за периодите в Левски и ЦСКА, както и за примерите, които е имал в националния тим.

"Така стана, че направихме силен колектив, силен отбор. Тогава всеки от нас беше амбициран да се докаже и да излезе в чужбина. Това беше на всеки мечтата. Но имаше и примери пред нас в националния отбор. Ако ги изреждам всичките, мога да пропусна нещо, но това са поколението на Стоичков, Костадинов, Пенев, Сираков, Боби Михайлов, Лечков, Балъков, Трифон, да не забравим лека му пръст. Просто те ни предаваха тяхното мислене, че са най-добри в света", обясни бившият национал.

На въпрос труден ли беше преходът от Левски в ЦСКА, той отговори:

"Аз съм един от малкото футболисти, които в столично дерби обединиха привържениците на двата отбора. На първото дерби 40 000 ме освиркваха и едните, и другите. В интерес на истината, бързо спечелих сърцата на привържениците на ЦСКА тогава."

"С моята игра, със себераздаване, с отношения спечелих привържениците, даже станах и капитан на ЦСКА. Аз преди това имам едно излизане в чужбина, което не е много успешно в Олимпиакос, за което съжалявам. Но тогава целта за нас беше Германия", добави защитникът, който през 2001 г. става футболист на Унион Берлин.

Запитан кое е специфичното на позицията десен бек, Кременлиев отговори:

"Специфична е позицията на десен защитник. Не искам да се хваля, но в интерес на истината отвори ми очите за играта на десен защитник най-вече Георги Василев. Такава му беше тактиката, такава беше играта, че използваше непрекъснато крайните защитници."

Кременлиев сподели и спомените си от невероятното американско лято, когато България завърши на 4-о място на Мондиала през 1994 г. На въпрос къде се объркаха нещата на полуфинала и можеше ли България да играе финал срещу Италия, той отговори:

"Много различни тези има. Една от тях е, че ние сме били неудобни за домакините. Нямаме фенска маса. Няма да забравя мача с Мексико, 85 000 мексиканци на стадиона, отвънка пред стадиона има още 200 000. Те пътуват от Мексико, пътуват от други щати, пазаруват, правят оборот. Аз не мога да кажа, че не идваха българи, но каквото и да говорим, не можем да се сравняваме с Мексико, с Германия, с Италия, те пълнеха стадионите. Дори една Гърция, като играхме в Чикаго с Гърция, излизаме на стадиона, той целият стадион син. С Аржентина да не говорим. Това е едната. Другата, просто малко случайно, не може да се каже случайно, но това беше миг на гений, на гениалност на Роберто Баджо. Два гола. Аз тогава бях на скамейката, наблюдавах и видях какво стана след това. На края на мача, последните 10-15 минути, италианците не можеха да ходят, буквално не можеха да ходят. Те бяха изтощени много, виждах ги, че едвам си влачеха краката, бавеха, чудеха се какво ли да не правят. И вече и съдията взе нещата в свои ръце. За мен освен тази дузпа на Костадинов на Костакурта, има още една дузпа, не съм сигурен дали срещу Сираков или срещу Костадинов, която също не я даде. Ако имаше ВАР, убеден бях на 100 процента, че тези две дузпи щеше да ги даде."

Спортният директор на Арда Кърджали заяви, че не се е замислял кой е най-любимият момент.

"Не са един и два. Просто не мога да ги степенувам. Когато си щастлив, това е. Не съм станал световен шампион, но четвърти в света за България, за българин, никак не е малко. Така че това е един от моментите, но когато си ставал шампион, когато си вземал купа, пак са такива моменти. Така че много моменти има. Най-хубавото нещо е да си състезател. Това го казвам и на моите състезатели, че това да ти е професия и хоби едно и също, за млад човек, това по-хубаво няма", уверен е той и добави:

"Трябва да използват момента, на сто процента да използват момента, да не подценяват нищо, ама абсолютно нищо, за да постигнеш това. От това по-хубаво няма."

Гледайте предаването "Зала на славата" с участието на Емил Кременлиев във видеото!