Генетично модифицираните бактерии биха могли да заменят някои торове в земеделието. Европейската комисия иска да улесни разрешаването на употребата им, но комисията по околна среда на Европейския парламент отхвърли предложението заради опасения от сериозни рискове.
На пръв поглед идеята изглежда обещаваща. В земеделските площи могат да се внасят специално създадени генетично модифицирани бактерии, които по-ефективно от естествените си аналози извличат азот от въздуха и го правят достъпен за растенията. Благодарение на тези азотфиксиращи бактерии земеделските производители биха могли да използват по-малко торове, а количеството нитрати в питейната вода да намалее.
ЕС иска да улесни разрешаването на новите генетични технологии
С нов закон Европейската комисия предлага да се улесни разрешаването на употребата на такива бактерии за различни цели. Така компаниите ще могат по-лесно да ги освобождават в околната среда.
Във вторник комисията по околна среда на Европейския парламент отхвърли законодателното предложение. В интервю за германската обществена медия BR генетикът Луизе Цюл от Федералната агенция за опазване на природата обяснява, че генетично модифицираните микроорганизми могат да представляват дори по-голям риск от генетично модифицираните растения.
Генетик: Модифицираните микроорганизми могат да се разпространяват неконтролируемо
„На първо място, бактериите могат да предават генетичния си материал на други микроорганизми чрез т.нар. хоризонтален генен трансфер. Те не е задължително да принадлежат към същия вид. Така генетичният материал може да се разпространява в околната среда независимо от първоначалния организъм“, обяснява генетикът Цюл.
Освен това бактериите и другите микроорганизми са изключително подвижни. Пренасят се чрез вятъра и водата, по обувките на хората и по краката на птиците, като така могат да достигнат и до съседни екосистеми.
Гените, отговорни за фиксирането на атмосферния азот в почвата, могат да предизвикат значителни промени в чувствителни екосистеми и например да благоприятстват разпространението на инвазивни растителни видове.
Когато полезните почвени бактерии създават условия за опасни болнични инфекции
Бактериите, обитаващи почвата, могат да причиняват заболявания и при хората. Особено опасни са тези, които са устойчиви на антибиотици. Такива бактерии се срещат и в болнична среда, обяснява пред BR Габриеле Берг, професор по екологична биотехнология в Техническия университет в Грац.
„За да оцелеят там, те се нуждаят от азотфиксиращи бактерии“, посочва тя.
Така бактериите, предназначени да обогатяват земеделските почви, могат да улеснят оцеляването на болестотворни бактерии в болниците – например по дръжките на вратите или в тръбичките на катетрите. Рискът е още по-голям, колкото по-ефективно действат азотфиксиращите бактерии.
„Азотфиксиращите бактерии са наистина добър пример за това как би могъл да изглежда един най-лош сценарий“, предупреждава Берг.
Учени предупреждават срещу прибързаното разрешаване на генетично модифицирани микроорганизми
Екологичният биотехнолог подкрепя подобряването на плодородието на земеделските почви чрез определени естествени бактерии. Разрешаването на употребата им обаче е сложен и продължителен процес.
„В продължение на двадесет години се борихме тези правила да бъдат опростени и подобрени. И сега Европейският съюз предлага промени, но изненадващо те са насочени към генетично модифицираните микроорганизми“, казва Берг.
Основните възражения на учените са срещу предвидената от Европейската комисия ускорена процедура за одобрение на микроорганизми, които не причиняват заболявания.
Луизе Цюл критикува този подход като „обща категоризация и предварителна оценка, преди да е извършена същинската оценка на риска“. Според нея това би ограничило задълбочените изследвания дали променените гени могат да навредят на околната среда. Тя смята и че липсата на способност да причиняват заболявания не може да бъде единственият критерий за безопасност.
Липсва оценка на риска: учените настояват за строги екологични проверки
Предвижда се разработването и на бактерии за борба с вредителите. Необходимо е обаче внимателно да се проучи дали те няма да унищожават и безвредни или полезни насекоми.
„В такива случаи настояваме за адекватна оценка на риска за околната среда, за да могат възможните вредни последици да бъдат предвидени възможно най-точно и, в най-добрия случай, да бъдат предотвратени“, заявява Луизе Цюл.
Това изискване се основава на принципа на предпазливостта – един от основополагащите принципи на законодателството на ЕС, особено когато става дума за околната среда и човешкото здраве.
Генетично модифицираните микроорганизми – предстои гласуване в Европейския парламент
Комисията по околна среда на Европейския парламент е взела предвид част от критиките на научната общност и е предложила компромисни промени. Според тях рисковете от генетично модифицираните микроорганизми трябва да бъдат подлагани на по-задълбочена оценка, а безсрочно разрешение за употребата им да се издава едва след десет години.
След отхвърлянето на предложението на Европейската комисия от комисията по околна среда въпросът трябва да бъде гласуван и на пленарно заседание на Европейския парламент на 25 ноември.
Обикновено пленарният състав се съобразява с позицията на специализираната комисия. Ако и Европейският парламент отхвърли предложението, преговорите ще продължат с цел въвеждане на по-строги критерии за оценка на риска и разрешаване на употребата на генетично модифицирани микроорганизми.
Статия, написана от Renate Ell (BR), първоначално публикувана на 10 ноември 2026 г.
Чуй новините
Подкаст
