Година по-късно: Българите с по-твърдо становище по отношенията със Скопие

Над 70% от българите смятат за приоритет уреждането на отношенията на Скопие със София, а не пътя на Скопиe към Европейския съюз. Колебанието в това отношение е спаднало в рамките на година и структурата на мненията показва почти автоматична картина. Най-младите и различните малцинствени групи са малко по-дистанцирани от темата. Това показват данните от ежемесечната независима изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан". Изследването е проведено "лице в лице" с таблети между 25 ноември и 3 декември сред 803 пълнолетни българи.

71,1% от българите приемат, че най-важно е да бъдат уредени отношенията на Република Северна Македония с България, а не е толкова важно дали Република Северна Македония ще стане член на Европейския съюз. На обратното мнение са 7,5%. Останалите 21,4% се колебаят.

Малко по-склонни да пренебрегнат проблемите в отношенията ни със Северна Македония изглеждат представителите на най-младата възрастова група и хората с по-ниско образование. Но и при тях делът на подкрепящите опцията Северна Македония да стане член на ЕС, независимо от проблемите отношения с България, не надвишава една десета.

Най-твърди в позицията, че най-важно е да бъдат уредени отношенията между двете страни, а не толкова дали Северна Македония ще се присъедини към ЕС са висшистите, възрастовите групи над 45 години и жителите на столицата.

Най-голям е делът на колебаещите се отново при по-младите респонденти, хората с основно или по-ниско образование, както и респондентите, определящите се като турци и роми.

За сравнение: в столицата – където са концентрирани групи с по-високи доходи и образование, в по-активните икономически възрасти – онези, които дават приоритет на членството на Северна Македония в ЕС са само 2%, а на обратното становище са близо 80%.

Сред електоратите на партиите на практика има единодушие – над 80% от привържениците на ПП, на ГЕРБ са на мнение, че уреждането на отношенията е приоритет, а пътят на Скопие към ЕС идва след това. Малко по-големи са дяловете на колебание при ДПС, но и там най-сериозното натрупване е в опцията „уреждането на отношенията е най-важно". Любопитно е, че малко по-осезаем дял колебание в сравнение с общата картина има и при привържениците на БСП.

Съпоставката с ноември миналата година – когато този въпрос отново бе зададен – показва, че е спаднал делът на колебаещите се. Година по-рано на същия въпрос 5,8% отговарят, че е най-важно Северна Македония да стане член на ЕС, дори и отношенията ѝ с България да не са съвсем уредени, а 57,9% смятат, че уреждането на отношенията между двете държави е от първостепенно значение. Повече от една трета от запитаните (36,3%) обаче се колебаят между двете опции. Сега делът на колебаещите се е много по-нисък. Очевидно, структурата на мненията на обществото може би кристализира.

Преди година отново най-голям беше делът на колебаещите се сред респондентите с по-ниско образование и най-младите – до около 60% от всички запитани от тях през 2020 г. не могат да преценят коя от двете опции да изберат.

През лятото на 2021 г. "Галъп интернешънъл болкан" провери общественото отношение по още един пряко свързан с темата индикатор – наложеното от страна ни практическо вето за присъединяването на Северна Македония към ЕС. 70% от запитаните в експресен телефонен сондаж през юни отговарят, че в спора със западната ни съседка най-добре е България да не вдига ветото, 19,3% смятат обратното, а една десета изразяват колебание.