Година по-късно: Какъв е ефектът от приемането на еврото в Хърватия

След влизането в еврозоната лихвите по ипотечните кредити в Хърватия станали по-ниски от тези в страни извън паричния съюз като Чехия, Унгария и Полша. Това каза гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич, който е на официално посещение в страната.

• Асен Василев: Вече имаме напълно изпълнени 3 от 4 критерия за еврозоната

Пред депутатите от комисията по въпросите на Шенген и еврозоната, Вуйчич обясни какъв е хърватският опит в процеса по присъединяване на еврото и ефектите върху икономиката след приемане на общата европейска валута.

Страховете за ръст на цените след приемането на еврото в Хърватия също съществували в обществото, но те се оказали неоснователни, обясни управителят на Хърватската централна банка Борис Вуйчич.

"Влиянието на еврото се оценява на 0.2 процентни пункта от Евростат. Трябва да се има предвид, че инфлацията в страната е била 8.4% Влиянието на присъединяването ни към еврото е доста малко. Цените са се повишили главно в сферата на услугите, но еврото не е повлияло на цените на стоките. Забелязваме нарастване на жизнения стандарт в страната през 2023 г. като реалните доходи са се увеличи с 5.7%. Това взима предвид и инфлацията в страната", каза Борис Вуйчич, управител на Хърватската централна банка.

В Хърватия предприели мерки срещу потенциална спекула - паралелни цени в двете валути, ежедневно наблюдаване на цените чрез специална платформа, контрол с НПО сектора и замразяване на цените на основните стоки в периода преди присъединяването.

Вуйчич изтъкна, че с влизането в еврозоната страната му е станала по-привлекателна за чуждестранни инвестиции, повишен е крединия рейтинг. Икономиката станала по-устойчива във времена на финансови кризи, а условията по кредитите - по изгодни.

"Разходите за кредитирането спаднаха. По отношение на кредитите за домакинствата нивата са по-ниски от средните в еврозоната и те са на по-добри нива. Бяха генерирани 160 млн. евро спестявания от трансакции за домакинствата - това са такси за банков обмен", обясни той.

Управителят на БНБ Димитър Радев очерта три национални цели с присъединяването на България в еврозоната.

"Еврозоната е възможност за постигане на три национални цели. Ускорено модернизиране на страната, изпреварващ икономически процес, качествено подобряване на благосъстоянието на хората. Това обаче е възможност, а не гаранция. Гаранцията трябва да търсим по две линии - устойчива проевропейска конструкция и добра макроикономическа и фискална политика", заяви Димитър Радев, управител на Българската народна банка.

Снимки: БГНЕС

Подготовката на България за присъединяване към еврото върви по план, включително и комуникационната кампания.

"Голямата част от кампанията ще стане след получване на датата, за да е ясно оперативно хората какво се случва с техните фондове - как могат да си обменят парите, да ги обменят по-рано, а не по-късно. Всичко, което е необходимо вече съвсем конктрено като действия и информация с реалните дати да бъде подадено към бългаските граждани", заяви Асен Василев, министър на финансите.

От парламентарната комисия отсъстваха депутатите на БСП и Възраждане.

Светозар Костадинов/Боян Петров