Как във Финландия се борят с хибридните заплахи?

Дезинформация, фалшиви новини, кибератаки, атаки срещу критична инфраструктура - това са примери за хибридни заплахи. С последната от тях се сблъска Финландия по-рано този месец, когато след външна намеса възникна внезапна повреда на газопровод и телекомуникационен кабел.

В Хелзинки е базиран европейски център, част от който вече е и България, чиято работа е да помага за справянето с новите заплахи.

Предотвратяването на външна намеса в избори, защита от руската дезинформация, китайската икономическа принуда. Това са част от темите във фокуса на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи.

• Недостиг на специалисти по киберсигурност - започват обучения на студенти

"Хибридните заплахи са широкообхватни и постоянно работим по няколко теми наведнъж", поясни Маркус Кокко, ръководител отдел "Комуникации" в Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи.

Центърът е създаден през 2017 г. в Хелзинки и в него вече участват 34 държави, след като България официално се присъедини през септември.

"След като България стана член, тя вече има достъп до цялата информация, която създаваме за официалните представители на страните участнички. Например анализи за начина, по който се променят хибридните заплахи, добри практики как да се справим с тях, мониторингови доклади за развитието на тези заплахи и може би най-важното - достъп до упражнения и обучения, които Центърът организира за своите членове. Чрез този обучителен процес българските власти ще подобрят способността си да противодействат на хибридните заплахи в бъдеще. Но ние също искаме да чуем техните идеи по отношение на хибридните заплахи и опита на България", каза Маркус Кокко.

• ГДБОП ще е домакин на международен форум срещу киберпрестъпленията

Идеята е, че по-адекватното разбиране на хибридните заплахи е ключът към справянето с тях. Тактиките на разпространителите им обаче непрекъснато се променят, различни са и каналите, които използват. Има значение и географският регион.

"За разпространителите на дезинформация сред англоговорящата аудитория социалните медии са много важен канал. Мейлите са по-подходящи за влияние върху възрастните хора в Централна и Източна Европа. Наблюдаваме директните съобщения в приложения като Телеграм, WhatsApp - тяхното влияние расте, защото е трудно да се проследяват. Традиционните медии също са изправени пред предизвикателства, свързани с дезинформацията, особено ако нямат ресурси да отделят екипи за проверка на факти".

БНТ: Какви са начините за противодействие на дезинформацията и хибридните атаки?

Маркус Кокко: Четири са основните начини. Първо, документиране на заплахата, за да разберем колко дезинформация се съдържа в нея. Второ, повишаване на осведомеността, за да могат всички слоеве в обществото да разберат, че се разпространява дезинформация. Третата линия е отстраняване на слабостите в информационната екосистема, например специално обозначаване на източниците на дезинформация в социалните мрежи. И четвърто - да не допускаме информационните агресори да останат без последствия.

Европейският център за противодействие на дезинформацията работи в тясно сътрудничество с ЕС и НАТО.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok