Гръцкият президент Катерина Сакеларопулу посети страната ни в края на миналата седмица по покана на Румен Радев, от когото получи и орден "Стара планина" с лента за нейните заслуги за развитието на двустранните ни отношения. Енергетиката беше в центъра на разговорите в София, но освен това общият проблем с мигрантския натиск по границите ни и нуждата от европейска подкрепа за тяхното опазване беше обсъден и в контекста на поредния отказ, който получи страната ни за Шенген. Какво се промени в политиките и обществата ни, заради войната и какво ни е нужно сега, за да продължим напред - вижте интервюто с Катерина Сакеларопулу на Аделина Радева.
БНТ: Г-жо Сакеларопулу, да започнем с коментар за поредния отказ, който България получи за Шенген – това решение обаче засяга и двете ни страни, и движението по общите ни граници. И също как оценявате охраната на границите ни и нашето сътрудничеството ни при опазването им?
Катерина Сакеларопулу: Както знаете, Гърция твърдо и с постоянство подкрепя присъединяването на България към Шенген, защото считаме, че всички критерии за това са изпълнени, което се доказва и от оценката на европейските институции. Действително получихме, а аз се надявам това да е само временно - неприятният резултат - България и Румъния да не бъдат приети. Искам да вярвам, че в кратък срок Нидерландия и Австрия ще оттеглят своите резерви и процесът с присъединяването на България към Шенгенското споразумение ще приключи - нещо, което е от голяма важност за европейското ни развитие, особено в тези геополитически обстоятелства, но разбира се и на ниво отношения между България и Гърция с ЕС, именно защото и двете страни охраняват европейските външни граници и имат общи проблеми. Така че завършването на този процес ще бъде от обща полза за ЕС, и разбира се е приоритетно важно на придвижването на гражданите на двете страни, които ще бъдат много улеснени.
БНТ: Коректно ли ще бъде ако направим заключението, че основна тема на посещението Ви у нас е енергетиката? И че енергийните въпроси са едновременно общ проблем и възможност. И какви са те сега по-конкретно?
Катерина Сакеларопулу: Най-напред бих искала да изразя радостта си, че се намирам в София за втори път - както си спомняте, първият път беше в рамките на Срещата на върха „Три морета“ и оттогава насам с президента и мой приятел Румен Радев сме имали възможност да водим разговори, а по негова покана сега съм тук. София е красив и гостоприемен град, същото важи и за българския народ. Отношенията между нашите страни са изключителни. Действително в този момент двете страни са призовани да изиграят изключително важна роля и вече са започнали, като изпълняват ролята на стълб в Югоизточна Европа,а и след скорошните събития с нахлуването на Русия в Украйна , една от многото възникнали кризи и може би най-важната - е енергийната криза. Европа трябва да бъде сигурна в това отношение. Предприетите от Гърция действия, в някои от които участва и България, водят до превръщането на Гърция в енергиен център. В тази връзка станцията в Ревитуса, която вече работи и удвоява производството си, дава тласък и и на нашата приятелска България.Плавателната станция в Александруполис, която наскоро беше открита в присъствието на българския министър-председател, доколкото си спомням но и други проекти свързани с железопътната и пътната връзка, както и с газопроводите - са редица проекти, като например вертикалния газов коридор, който предстои да бъде изграден. Разбира се, те са от изключителна важност за двете страни, но освен това ще укрепят Европа и се вписват много добре в цялостното планиране на енергийната сигурност на ЕС и на Европа като цяло.
БНТ: Предложението на президента Радев за обръщане на връзката от Александруполис до Бургас в тези разговори ли е?
Катерина Сакеларопулу:Да, в тези разговори е. Доколкото ми е известно, има предложение, което се обмисля от компетентните институции. Има създадени комисии между двете страни, които проучват, и разбира се, ресорните министри разглеждат, наред с други теми и връщането в експлоатация, и конструирането на петролопровода, за да функционира с обратен маршрут от Александруполис към Бургас.
БНТ: Извън енергетиката – кое беше най-важното, обсъдено по време на тази визита, според Вас?
Катерина Сакеларопулу: Много неща могат да се направят, именно поради трагичната ситуация с непредизвиканото нахлуване на Русия в Украйна и проблемите, които то породи - поредица от кризи, енергийната криза, разбира се, продоволствената криза, която ни заплашва, бежанската криза – освен енергийния проблем и въпросите за миграцията и бежанските потоци. Има разбира се бежански поток от Украйна - и Гърция също е приела украински граждани от първия момент, както направиха и много други европейски държави. Както знаете, и България и Гърция посрещат голям натиск като външни европейски граници, а този натиск продължава и не мисля, че скоро ще спре, защото и в Африка има войни, има климатична криза. Така че бежанските и миграционните потоци към Европа текат постоянно. Следователно нашите страни са призовани да се справят с тях. В Гърция изпитахме много осезателно - непропорционално голяма тежест през изминалите години и цяла Европа, ЕС, всички държави членки са призовани да проявят солидарност и отговорност за управлението на тези потоци. Следователно Гърция и България си сътрудничат тясно на двустранно равнище с различните си центровете за контрол за да могат да управляват по-добре ситуацията. Както видяхме, защото поне Гърция го е преживяла с Турция, има и инструментализиране на миграционния въпрос. Така че, освен това двустранно сътрудничество, разбира се, е много важно да се говори с останалите европейски страни за необходимостта от подкрепа за страните на първа линия, както се наричат, така че те да не носят сами тази несъразмерна тежест.
БНТ: Става сякаш все по-трудно с общите политики в условията на криза.
Катерина Сакеларопулу: Разбира се, но понеже ме питахте какво остава – искам да кажа, че сътрудничеството в икономиката е на много високо ниво. Има гръцки бизнеси, установени в България. Те са много динамични и са част от българската икономика, но също така допринасят и в обществото. Това е много важно. Мисля, че в тези бизнеси работят около 40 000 служители.На ниво образование и култура има интересни неща, които трябва да се направят в образователните институции. Мисля, че има достатъчно сектори.
БНТ: Говорихте за инвестициите и икономиката в общи линии. В тези трудни времена човек се пита: това, което ще спаси, ще тласне страната напред е повече държава или повече икономиката, бизнесът? И по този повод бих искала да Ви попитам какво според Вас се е променило най-много в обществото от началото на войната и от преживяното след нея?
Катерина Сакеларопулу: Мисля, че на първо място това беше шок за обществото, защото въпроси, които смятахме за приключени след края на Втората световна война, очертаха границите на Европа, имаше кризи, имаше проблеми, икономическата криза наскоро, след това пандемията и Европа беше призована да се справи с тях и тя се справи, мисля, доста добре, показвайки сплотеност, което е много важно за ЕС, но никой не очакваше войната и то толкова близо. Докато има хора, съществуват конфликти, но в Европа те са много силни. Мисля, че това беше шок. И точно това, което украинците показват като издръжливост достойна за възхищение в защита на европейските ценности, показва че нищо не се подразбира, не е просто даденост и че всичко се нуждае от постоянно утвърждаване. Тоест, ценностите, върховенството на закона, правата на човека, свободата на печата, независимото правосъдие. Това са европейски ценности, които не можем да приемаме за даденост. И в рамките на ЕС има някои индивидуални разногласия, но тези ценности защитавани от ЕС и към които европейското общество, хората в Европа, са призовани да се обърнат. Разбира се, основен проблем, който също е следствие от енергийната криза, е фактът, че уязвимите слоеве на обществото отново са засегнати и именно тук тежестта трябва да падне върху правителствата, върху държавите членки, да се защитят уязвимите слоеве на обществото.
БНТ: Вече нищо не е даденост. Внимание към малкия човек.
Катерина Сакеларопулу: Именно.
БНТ: Наближава Рождество - всеки от нас отправя своите молитви за това, което желае, за това, което смята, че ще го спаси, и за това, което смята, че ще спаси близките му. Каква ще бъде вашата Рождественадка молитва?
Катерина Сакеларопулу: Това, което бих пожелала, защото съм на позицията, на която се намирам, това, което казваме - и повтарям – защото вече нищо не е даденост, е да има стабилност, мир, социално сближаване, преди всичко здраве, защото и то беше изпитано по време на пандемията. С различните кризи, които преживяхме, имахме възможността да видим какви блага са изложени на риск, защото в крайна сметка, както казахме, за съжаление всичко може да бъде подложено на изпитание – а това е важно. Пожелавам от сърце нашите народи, нашите близки, нашите съграждани да просперират.
БНТ: Г-жо президент, благодаря Ви много за това интервю!
Катерина Сакеларопулу: "Аз Ви благодаря!"
Гледайте повече от "Още от деня"
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube