Олимпийският и европейски шампион Магомед Рамазанов се надява да прибави още един златен медал към колекцията си. Борецът претърпя операция на рамото в края на август миналата година, но вече е на тепиха. Главната цел пред него тази година е титлата от световното първенство по борба, единствената, която липсва в колекцията му. Според него участието на няколко турнира преди самия шампионат, ще му позволи да изчисти грешките и да бъде напълно готов да атакува световния връх.
Започвате да тренирате борба още на 7-годишна възраст. Как се запалихте по борбата и кои бяха хората, на които бихте искали най-много да благодарите по пътя към успеха и в годините на достигнати върхове и трудни моменти?
Разбира се, най-вече съм благодарен на родителите си и на всичките си наставници. Особено благодаря на първия си треньор Закаригу Халитович и на настоящия си треньор Вадим Бияз.
Знаем също така, че дядо ви е бил директор на училище в Дагестан. Вие и брат ви Рамазан, който също се бори за България сте възпитавани от малки колко важно е образованието. Имате и юридическо образование. Как образованието ви помогна, както в живота, така и в спортния ви път?
Да, дядо ми посвети целия си живот на педагогиката. Почти 70 години. И беше много взискателен към образованието. Ученето в юридическия факултет ми даде възможност да погледна на живота по друг начин. От друга гледна точка, не от спортна.
Вие живеете, както е известно в Дагестан със семейството си, имате и деца, на какво най-много бихте искали да ги научите? Бихте ли ги подкрепили и какви съвети бихте им дали, ако и те имат желание да се занимават с професионален спорт в бъдеще?
Исках преди всичко да получат религиозно възпитание. Ако човек има основа за правилно морално поведение, той ще прави по-малко грешки в живота. Ще разбират кое е лошо и кое е добро. Законите и заповедите на Всевишния са идеали. Затова считам, че на първо място трябва да се знае това. А в спорта бих им казал, че дисциплината и самоотдаването са много важни.
Ще ви върнем малко назад във времето, а именно към Олимпийските игри в Париж през 2024 година. На Игрите буквално прегазихте конкуренцията и спечелихте златния олимпийски медал. Вече година и половина по-късно, завладяват ли Ви още емоциите при спомена за славния триумф? Какво е чувството да бъдете на най-високото стъпало в спорта?
Да, това бяха нереални емоции. Никога не съм изпитвал такова нещо преди Олимпиадата. Разбира се, понякога си спомням за това. Но вече емоциите са по-умерени. Много е приятно да си на този връх. Медалът от Олимпиадата е знак за добре свършена работа.
Наредихте се редом до легендарни борци, а на финала в Париж се изправихте срещу олимпийския и световен шампион Хасан Яздани. Трудно ли Ви беше да се изправите в схватката срещу иранската легенда, при положение, че той чувстваше болка в ръката си?
Разбира се, той е велик спортист и достоен човек. Беше чест да се боря с него, особено на такъв турнир и то на финала.
Бихте ли искали да повторите този двубой помежду си, когато и двамата сте здрави и в оптимална физическа форма?
Не знам. Просто бих искал да изпитам тези емоции още веднъж.
В началото на изминалата година добавихте в колекцията си от отличия и европейската титла. На финала се изправихте срещу познат съперник и близък приятел – Магомедхабиб Кадимагомедов. След двубоя се появи видеоклип в социалните мрежи, в който си говорихте приятелски. Бихте ли описали какво е да се изправиш срещу Кадик, както е по-известен, и какво си казахте при срещата ви след финалната схватка?
Аз и Кадик сме от един и същи район. Винаги е трудно да се бориш срещу свои приятели, но такъв е нашият спорт. Той е много добър човек и боец от висока класа.
След толкова значими отличия сме сигурни, че човек се учи и израства през всеки нов ден. Интересно ни е как и променя ли се мисленето на спортист, който е достигнал върха?
Мисленето е същото, просто започваш да анализираш повече, превъртайки живота си. И искам да предам на младите най-важното, което разбрах по пътя към постигането на целта.
На много от читателите би им било интересно кака преминава един ваш ден. По какъв начин се храните и кои са любимите ви ястия? Какво обичате да правите в свободното си време?
Ставам в 8 сутринта, закуската е или овесена каша, или яйца, зеленчуци, хляб и сирене. Тренировка в 10 сутринта е лека, около 90 минути. На обяд обичам да ям супа, ориз или елда с месо и салата. Спя около 40 минути и вечерната тренировка е почти 3 часа. След това за вечеря също мога да ям супа и нещо сочно за второ. В свободното си време обичам да играя игри.
Запознати сме със спортистите от Дагестан и тяхната отлична физическа подготовка и постижения. От малки сте възпитавани на спортна дисциплина и уважение. Едни от най-известните и всепризнати личности във вашия регион в Русия са суперзвездите Хабиб Нурмагомедов и Ислам Махачев, които безспорно се опитват да разпространят начина си на работа и постоянна дисциплина. Вие също като тях споделяте в социалните мрежи тренировки и техники, които практикувате. Ще ни споделите ли какви според вас са различията между българския и дагестанския начин на подготовка и възпитание у младите?
Почти навсякъде всичко е подобно. Просто ако погледнем статистически, в Дагестан хората са по-концентрирани върху целите си. Там няма такова нещо като да отидеш в клуба в края на седмицата, за да пийнеш и т.н. В Дагестан борбата не е хоби, а начин на живот.
В българския национален отбор по борба се присъединява и още едно прочуто дагестанско име от руската борба – Шамил Мамедов. Предполагам се познавате добре, какво да очакваме от Мамедов на тепиха в бъдеще?
Шамил е професионалист, въпреки младостта си. Мисля, че той ще зарадва много българския народ с успехите си на международната сцена.
Въпросът, който интересува спортната ни аудитория е кога отново ще можем да ви наблюдаваме на тепиха?
Мисля, че ще започна да се състезавам още от средата на годината. Трябва да лекувам травмите си.
По ваше мнение, кой е най-добрия борец в наши дни?
Рашид Садулаев (Абдулрашид Садулаев) е най-добрият от действащите.
Вече три години се състезавате за България. Можете ли да определите любимите си места в страната и както ни обещахте след Олимпиадата, имаше ли време да научите български език?
Харесвам Варна, Велико Търново. Все още не съм научил езика. Трудно е без практика.
Как бихте искали да бъдете запомнен след спортната ви кариера?
Бих искал да ме приемат като достоен човек.
Бихме искали да попитаме кои са най-любимите ви борци, от които сте се учили?
Това са Сажид Сажидов, Махач Муртазалиев, Джон Смит, Валентин Йорданов, Адам Сайтиев и много други.
Какъв съвет бихте дали на младите мечтатели в спорта, а и извън него?
Да не губят времето си в ненужни и безполезни неща.
Като завършек на интервюто бихте ли описали каква мечтаете да бъде 2026 година за вас и какви са целите ви?
Бих искал да завърша годината с пояса като световен шампион.
Автор Михаела Балтова
Чуй новините
Подкаст
